Пролетен поздрав

Хубавки и свежи тефтери бяха пуснали наскоро в Лидл и докато една вечер се шляехме там, си казах, че ще свършат хубава работа и именно с тефтери Дидко ще уважи госпожите си по случай традиционното им мартенско тържество. Е, усилията ми се изчерпаха почти единствено в закупуването им. Намери ми се някакво време да им сложа разделители от сатенени ленти, да разпечатам поздравителни табелки и да препаша тефтерчетата с по една лента проста амбалажна хартия. Можеше много заигравки да се получат, но поради стечение на обстоятелствата трябваше да заложа основно на това, че си имат достатъчно цветни корици.

Не харесвам как ми се получават вечерните снимки, за това предпочитам макар и бързи, сутрешните кадри с истинска светлина.

експерименти разни трикотажни

Пиейки кафето сутринта, си поиграх с 2 блузи, еднакво омръзнали ми. От няколко дена им се канех :) Та, това сърце се появи на значителна част от гърба на едната. Нямаше как, обаче, да се самоснимам в облечено състояние...

Съкровището дойде!!!

:)))))))))))))))))))))))))  :))))))))))))))))  :))))))))))  :)))))))))  :)))  :))  :)
Тук ми трябват емотиконки на танцуващо, подскачащо и много ухилено човече... Най-сетне новата ми шевна машина е при мен, отдавна избрана, просто чакаща в ония дълъг списък "Предстои-закупуване"...
Бабината заслужено излиза в почивка и ще се радва на спокойствието да бъде просто семейна антика (всъщност Дидко я поиска за своя, щом повече няма да я ползвам - шиело му се и на него...).
Вече честно казано не помня как и защо се спрях на тази марка, помня само, че в главата ми беше голяма, голяма каша. Ето това ръководство за избор на шевна машина на сайта на Жаном е хубав ориентир.
Пробата, с която отрязах лентата са тези бебешки буйки:

Е, точките бяха запланувани да са от вътрешната страна, а отвън е дюс жълто, но някъде съм се разсеела, докато съм сглобявала парчетата.

Куфарът много ме подразни такъв един чисто бял и веднага реших да му освежа стерилния облик поне малко...

 Ами, Чаооооооо, за сега...

Честита Марта!

Бях накупила доволно количество топченца, мъниста и подобни дреболийки, от които да правя мартенички. Правих, правих, но честно казано накрая пластмасата много ми дойде и извадих кутиите с чудесиите. Та, отворих "фабриката" за кратко, за да понаправя и "живи" мартенички.

Направих n на брой питчици от вълна по метода "овалване между дланите със сапунена вода"

и после им прикачах "пипалца". На края по едно мънисто или филцово топченце в центъра и анфаса е готов.

Бях с намерението да ги "изложа" по-рано, че да послужат на някой като идея (правят се лесно и за голям брой са удачен модел), но все чаках сгодно време за снимки, но уви. Вече цяла седмица сутрините са мрачни, с много мъгла и тотално неприветливи. И днешната не прави изключение. Та слагам това, което се получи като снимки, правени в движение и почти между другото.

Забравих да снимам опаката страна със закопчаването, но по-късно ще добавя (и евентуално по-ставащи снимки)

поглед към Баба марта

Предназначени са за изложба в детската градина.
Топчетата на първата мартеница са подходящи за изработване и от деца. Малко парче вълна, намокрено със сапунена вода, се слага между дланите и от там нататък се процедира както се прави топче от пластелин. Стават за секунди.

За тази имах останало сърце от миналогодишните мартеници-брошки. Остана само да го напълня и да украся с няколко мъниста. Сърцето е предназначено е да бъде медальон.

За номер 3 също използвах реализирана идея - имах 1 вечер на разположение и трябваше да действам бързо, за това старите хрумвания ми бяха добре дошли.

Старт

 

Първата картичка за годината. Жалко, че времето не беше в моя полза, когато реших да снимам, но да не забравям, че все пак е февруари...

Зимно руло (криещо убийствена цифра калории)

Мечката се събуди от зимен сън и реши да пише ... за храна. И то каква! Едновремешно бисквитено руло или по-скоро - бомба, състояща се от масло (за да съм точна - много масло), пудра захар, конфитюр и разбира се, напоени бисквити. 1 нощ в хладилника и може да се напада.

златно/сребърно

Не мога да кажа, че съм запалена по златно-сребърната комбинация, но си признавам, че чат-пат ми се случва да се нося така, като в последно време, примерно.   

Преди имах едно такова колиенце, корда + перла - беше подарък към някаква си козметика и го носих буквално до изтриване на перлата, защото горката дори не беше истинска. Вчера с кеф си го възстанових. Май от тогава ми датира любовта към този тип постнички бижута. 

Ето, сега ми хрумва, че трябваше да си взема още 2 топченца перли за обеци. 

Порция хризантеми

Ами, да... отново дойде ред да извадим ентусиазма и дните от вкъщи-до градина-до работа и обратно да се занижат в безкраен ред. Като за начало - имаме обичайните подготовки и сме едни от многото комплекти "родител + дете", носещи по стрък цвете. Спираме се на хризантеми - малко старомодни като излъчване, но аз ги харесвам много.
Картичките-етикетчета изфабрикувах от останали ми изрезки (не хвърлям буквално и най-малките парченца - свидят ми се, а пък и виждам, че има смисъл да ги пазя).

Доста хладен ден, чисто есенен или иначе казано - време е да се накича с кестен. Бях забравила, че имам подобно чудо на бижутерията, но мрачната сутрин някак си ми припомни факта, че миналата година и такова нещо съм си направивила.

Dolce Vita

Преди да започна картичката нямах кьорава идея как да изглежда. Оставих нещата да се случват в движение:
1-во в магазинчето да избера цветове за картони - избрах.
2-ро - да реша как точно да оформя фона - реших.
3-то - заших фона към основата (май тази година вадя машината, само когато правя картички)
4-то - установих, че все още не съм избрала картинка. Цветовете на фона веднага ми казаха, че трябва да е с нещо вкусно и сладко, например - сладолед.
5-то - докато бях разпердушинила всички кутии, ми се мерна изрезка от розова мрежичка. Без много да й мисля, просто я вкарах в композицията.
6-то - в Пловдив не остана време за снимки. Днес малко трудно се оказа да намеря фон (всъщност, ако бях си сложила по-подходящи дрехи, възможностите щяха да са по-големи)
7-мо. И накрая мога да просто да кажа "Честит рожден ден, сестрич!!!"

И малко есенен пейзаж ...

particoloured

Имам си няколко нови кутийки с мъниста - подарък. Очевидно скоро няма да имам време за по-мащабни проекти и където се вика, колкото да си припомня къде ми стоят клещите, си направих супер инфантилна гривничка от лятно оцветените бобчета. + още един брой червена, че нещо не успявам да се спра след първата.
Бързи гривни, бързи обедни снимки... и така - нищо ново, но пък - шарено :)

плажна

 Пясъкът не става за строежи, но пък само за няколко минути шепата е пълна с дарове.

 Строих ценностите в гривна и подрънкват плажно.

тортата

Отдавна изядена е тортата на 6-годишния рожденик. Единственото, което остана е украсата, която отново се състоеше от много балони, естествено къщата на г-н Фредриксън и няколко картонени облака за смекчаване на жегите. 

+ обилно количество свещи и финалния облик на тортата достойно попадаше в категорията "като  коледна елха".

Цвете от тюл

Последният ми работен ден от август, освен събиране на багажи, включваше и занимавка с ето това цвете - допълнение към туту-то. Ето тук има инструкции за направата на не същото, но подобно. Знам, че отдавна преживяха премиерата си из блоговете тези цветя и идват леко банални, но въпреки това ми харесват.
За завършек на цвететО - малко синьо мънисто и син картон, че розовото взе да натъртва (за тези от северна България - накъртва).

едно малко туту

Много лесно за направа, бързо получаващо се, няма шиене. Дори всеки с две леви ръце може да се справи с едно туту. И да се кривне с ножицата, последствия няма (де, да беше толкова лесно и с другите дрехи, а?) Сигурно вече не е останал човек, който да не знае как се правят, но за всеки случай слагам произволно взет линк за направата на този приятен аксесоар или дреха, ако може да се брои за такава. Единствената въпросителна, докато сглобявах поличката, се въртеше около това колко е талията на една тримесечна дама, но разбира се, в крайна сматка се ориентирах по дрешката.
Да кажем, че цялата история ми отне около 15 минути, 5 от които - да добавям или да не добавям още парчета.

Изключително ми се искаше да избягам от розовото (не че не го обичам, но е доста банално за бебета), но за пореден път трябваше да се примиря с това, което има в магазините, а не това, което аз искам... Така, че - да живее розовото!

на 6 ♫-D-♪-и-д-к-☼

Хоризонтът е чист! Безоблачен. Подухва лек вятър, попътен разбира се, и е тъкмо време за потегляне към Райския водопад или утешителната опция е - за морето. Морето мисля, че е съвсем приличен резервен вариант в случай, че се откажем от водопада...

Но първо да попразнуваме :)

организатор

Наложи се да имам още едно балончесто панерче. Ще е за лакове, пили, шноли, кремове и така на татък, които постоянно се мотаят на масата или под нея. Това е някъде към 10-тото (не за лакове, пили...а, въобще). Та, въобще чудна работа ми вършат бутилките. Ами, нямам май какво повече да разкажа за него.

Юли сутрин

Добруджа е море от слънчогледи в този момент. В 7 и половина сутринта е освежаващо да се пъхнеш в жълтите ниви. Нямах представа, че миришат толкова приятно и че листата боцкат (или поне съм забравила).
Джулай морнинг, наситена с много цвят за сетивата.

Щастливи вишни

В последния ден на юни се занимавах с малък пакет вишни, които така да се каже, спасих от  сигурната им съдба на злощастно хвърлени в кофата. След като няколко дена безуспешно се опитвахме да се справим с тях в офиса, започнаха да дават знаци, че скоро няма да стават. За това в края на седмицата просто взех пакета и реших, че ще ги правя на сладко. Спрях се на първата намерена рецепта, която се оказа безкрайно лесна за изпълнение. Въпреки, че бях си приготвила цели 3 бурканчета (каква оптимистка), на финала вишневото сладко се помести, цифром и словом, в 1 брой бурканче.
Тук искам да спомена, че с голям зор намирам в магазините истински сладка - от плод и захар, за това с най-голямо удоволствие в края на месеца ще го отворя и ще влезе в състава на торта.

камъчета

Снабдих се с нови акрилни бои и разбира се трябваше да ги изпробвам възможно най-скоро. Започна се едно инфантилно рисуване на гъбки, точки и цветенца. И маклото цветя, които имам (предимно кактуси), се виждат в чудо в момента и съвсем не е ясно какво отглеждам в саксиите - ако се съди по преобладаващо им съдържание - то, това най-вероятно са камъни...

Ранна снимка и явно е, че се очертава още един жарък ден. Добро утро, град!