малка доза Париж

Имам си сладка кутийка за бижута, която ми подариха Коко, Пепи, сестрич и Кичо. Много си ми харесваше и в натуралния вариант. Чудех се, чудех се и в крайна сметка реших, че не искам да я боядисвам в бяло, а предпочетох да си остане така - с естествената основа. Избрах няколко елемента от парижката салфетка, която получих заедно с кутийката и ги залепих директно върху дървото, защото исках да прозират, за това дори и под тях не боядисах основата. Не знам как, но ме изби и на рисуване и орнаментите по капака се получиха смес от малко декупаж и малко рисуване с акрилни бои. Едва ли се получи много парижко, но пък вкара щипка цвят в композицията.

Айфеловата кула изниква от вътрешната страна на кутийката и като я отварям ми носи хубави спомени от този символичен град. Пожелавам на всеки да усети Париж. А, ако съдбата отново реши да го посетя, с удоволствие бих се навряла някъде из малките му улички, които да изследвам. Е, няма да откажа и изкачване на кулата. Вместо с асансьора, по стълбите е доста по-вълнуващо и препоръчвам - адреналина се качва с бясна скорост, главата се замайва и височината се усеща  по-истински.

До скоро!

Имам си сладка кутийка за бижута, която ми подариха Коко, Пепи, сестрич и Кичо. Много си ми харесваше и в натуралния вариант. Чудех се, чудех се и в крайна сметка реших, че не искам да я боядисвам в бяло, а предпочетох да си остане така - с естествената основа. Избрах няколко елемента от парижката салфетка, която получих заедно с кутийката и ги залепих директно върху дървото, защото исках да прозират, за това дори и под тях не боядисах основата. Не знам как, но ме изби и на рисуване и орнаментите по капака се получиха смес от малко декупаж и малко рисуване с акрилни бои. Едва ли се получи много парижко, но пък вкара щипка цвят в композицията.

Айфеловата кула изниква от вътрешната страна на кутийката и като я отварям ми носи хубави спомени от този символичен град. Пожелавам на всеки да усети Париж. А, ако съдбата отново реши да го посетя, с удоволствие бих се навряла някъде из малките му улички, които да изследвам. Е, няма да откажа и изкачване на кулата. Вместо с асансьора, по стълбите е доста по-вълнуващо и препоръчвам - адреналина се качва с бясна скорост, главата се замайва и височината се усеща  по-истински.

До скоро!