Когато видях тези седефени копчета-сърца в едно магазинче за кинкалерия, реших да си взема няколко бройки, без въобще да имах представа какво ще ги правя - просто много ми харесаха. По-късно си намериха мястото върху една черна трикотажна блуза. 
Данаил в действие. Много държеше да оцветим и дупките на осмиците. Така да е!
Ето това "нововъведение" стои под офисното ми бюро и успешно си прави компания с краката ми, след като известно време се чудех за какво да използвам постоянно множащите се пликове от пратки. В тях събирам хартиените отпадъци, тъй като нямаме специален кош за целта.
За Сесил Лупан, нейния метод за работа с деца и как по забавен начин да се научат да четат, прочетох съвсем случайно. Стана ми любопитно и реших да се възползвам от този подход, чието прилагане е повече от елементарно, не изисква почти никакви усилия и време, и !!не е досадно!!
Работи се с деца, които още не са навършили 3 години (според учените, мозъчните клетки се намножат до третата година на човек и именно до тогава е най-благоприятно да се атакуват с тренировки). За Данаил, това изискване го нарушаваме с половин година отгоре, но нищо не пречи да опитаме, пък ако ще да си остане просто едно забавление. Иначе имам много въпроси, на които не съм си отговорила относно сесил-лупан-метода, но ще продължавам да чета и да разказвам.
И така, за да започнем с „уроците” (уроци в кавички, защото са приятни и още по-кратки) са нужни помощни средства под формата на картончета, като всяко едно е разделено на 2 половини – отляво картинката, от дясно – думата (, която трябва да е оцветена в червено!).
Ето от тук може да се прочете малко повече за г-жа Лупан и как да работите с картончетата.
Задължително посетете и тази страница (писано е от човек, който реално работи по метода). Информацията от двете места взаимно се допълва.
Съвсем спокойно може да се използват и виртуални карти, вместо да се разпечатват картончета. Например, когато премина на цветни варианти, определено ще използвам помощна на компютъра.
С Дидко „работим” от 3 дена и той определено се забавлява. Стартовия пакет картончета, който направих е тук. Следващите ще ги направя поне 2 пъти по-големи, за да виждат по-ясно думите.
И на края, за да не се разпиляват картите, им приготвих калъфче.
Последно време ми върви на този виолетов цвят. Идеята за плетения гръб видях от това любимо мое местенце и реших да я изпробвам в една от януарските студени съботи. 
Неделя е! Дидко ме покани на следобедно кафе. С най-голямо удоволствие ще изпия една чаша. Ако може, за мен да е късо, с една лъжичка захар. 
Има малко повече от месец до Баба Марта, т. е. достатъчно време, за да направим спокойно собственоръчно мартенички за близки и познати.
Закрепих мартеничката с безопасна игла.
Изрязах парче от ацетатна хартия (или казано по нашенски "целофан"), с която да обвия картончето с мартеничката. Следва залепянето на двата края на хартията, но понеже много се плъзга и размества, промуших ластичка и така залепянето стана лесно. Използвах лепило (може и тиксо).
Най-накрая тази жилетка доживя да се "види" с копчета. Модела на цветята е взаимстван от този пример с някои промени: всяко от петте листчета на цветето е от 5 двойни бримки (вместо 10, както е във видео-урока). Направих 10 цветчета. Следва сглобяване: цвете - копче - цвете и пришиване на цветчетата едно към друго. И така, копчето е готово! Време: 5-8 min. за 1 копче.
Рожденият ден на Дидко е още доста далеч, но реших да нахвърля някои идеи за покани: 
В началото на седмицата сменяхме старите календари в офиса и хвърлих око на един голям календар с пингвини, на спирала, разпечатан едностранно - просто идеален за рециклиране! Замъкнах го вкъщи. Обърнах го на обратно, изрязах го до формат А4 и с Дидко апликирахме приготвените от мен картинки за Януари. Той ги "оцвети" и остана много доволен, че после закачих творението му на стената. 
Кратки инструкции:
Работния лист е стандартен, А4. В таблица от 24 колони и 16 реда са поместени всички елементи (снимки, букви, цифри), Височината е 11 cm. Колоните от първия ред се сливат (в нея ще се изпише годината). Редовете от колона първа се сливат (където ще се постави снимката). Контурите на таблицата накрая се изчистват. Правят се две таблици – по една за всяко полугодие.
Таблица изглежда така, когато не са "обезцветени" контурите й:
Такааа, до тук добре. Тъй като на края трябва да получите ето такава разгъвка на календара
идва въпроса как да се завърти едната от таблиците с главата на долу.
Трябваше ми известно време да открия топлата вода и в крайна сметка го постигнах по следния начин:
Отворих нов работен лист Document2.
От File менюто -> Page Setup избрах листа да е с хоризонтален изглед (Landscape). Начертах таблица от 1 ред и 2 колони.
Копирах таблицата с едното полугодие от предходния документ и я пейстнах с Paste Special (от меню Edit -> Paste -> Special Picture Enhanced Metafile) в първата колона на таблицата от Document2. Така вече имах картинка вместо таблица, която можех да завъртя на 90 градуса на дясно (от Picture Toolbar -> Rotate Right 90). По аналогичен начин се действа с таблицата на второто полугодие, само че се завърта на ляво (от Picture Toolbar -> Rotate Left 90). Picture Toolbar ще се появи в лентата със задачите като кликнете с десен бутон върху снимката и изберете Show Picture Toolbar.
Накрая центрирах таблицата по средата на работния лист и й махнах контурите.
Воала! Разпечатвате на картон, сгъвате и имате чудесен семпъл календар.
При втория вариант няма да се налага това трансформиране на таблиците в картинки -всичко ще се работи като таблица, като се избира опцията текстовете в нея да се изписват не хоризонтално, а вертикално (тогава разбира се редовете ще бъдат не 16, а 24, а колоните вместо 24 - 16). Но аз вече бях направила хоризонталните таблици и за това трябваше да намеря начин да ги завъртя, за да не ми отиде труда на вятъра, иначе може би щеше да е по-лесно... догодина ще пробвам :)
Колоритен, различен, модерен, древен, абсурден, достолепен, цветен, интересен, свеж, смешен, странен, трескав. Комбинация от локум и Mc Donalds. Европа и Азия, разбъркани на омлет. Неочаквано добра комбинация, както се казва в рекламата :))
Предложение за здравословен и не по-малко вкусен десерт. Правя го също и като следобедна закусна за сина ми. Моята добавка към традиционно приготвената печена тиква са слънчогледовите кънове (истинска витаминно-минерална бомба: източник на полиненаситени мастни киселини, Вит. В1 и В6, магнезий, мед, фосфор, желязо, калий и цинк, влакнини), стават бързо и са едни от най-вкусните кълнове.
Преди няколко дни, на връщане от работа, взех 1 зелка без да имам каквато и идея какво ще приготвя от нея. Единствено знаех, че трябва да е бързо и Дидко го хареса. Половин час по-късно купата беше празна...
.jpg)
Нощ първа - малко вода за отскок и право към Регионалния етнографски музей - основния за вечерта обект.
Музеят ни предложи прекрасна атмосфера, към която се бяха присъединили и National Georgaohic със симпатичните си подаръци за всяко дете, много нощни туристи и известен брой детски колички в двора. Стаите на къщата ни разказаха за бита на българина, живял век преди нас. Дидко разлюля чановете, не пропусна да повърти машината за мелене на грозде и да посвири на пианото в огромното антре на първия етаж.
Балабановата къща.
Данчовата къща.
Тук следваха още малко творчески изяви от страна на Дидко, който много се впечатли от стативите и веднага искаше да седне на един от тях. Нарисува картината "път с релси", дарихме творбата на изложбата и поехме към последната цел - Кукления театър. Там в 4 следобед трябваше да започне "Как да си направим кукла сами". Отивайки в 4.15 ч. се оказа, че материалите са свършили. Жалко - миналата година програмата в Кукления театър приключи също така преждевременно - нещо не им се получават нещата откъм организация.
И така, поуморени, но разнообразени поехме към вкъщи след нашата Нощ или по-скоро Ден на музеите.
FIN!
Жертвата (а защо не пък, щастливецът) беше един детски трикотажен потник, който бях заделила за парцал.
Между шиенето на чантата се получи и това нещо, което се превърна в идеален дом на документи, носни кърпички, ключове и направи с една идея по-подредена Сивушка.
