Петъчно тирамису

Сутринта на този петък започнах с кафе и тирамису. Ммм...!!! 

Когато търсех рецепта, попаднах на това място. Прочетох рецептата, прочетох и коментарите под нея. Чудейки се по кой вариант да работя, накрая реших да ги съчетая. 

В единия случай суровите жълтъци някак не ми се нравят (миризмата им силно ме отблъсква). Дори и накрая да не си личат по никакъв начин, психологически десерта няма да ми е вкусен. За това приготвих крем Забайоне. От другия вариант (, който се води safety) сметаната не ми е ОК  - заложих на разбити белтъци. Ако се притеснявате от салмонела - измийте старателно яйцата, обтрийте ги със сода за хляб, накиснете в хлорен разтвор за 10-15 мин., отново измийте и евентуалните гадини ще бъдат унищожени. 

Все пак мисля да пробвам и със сметана - струва ми се, че крема ще стои по-плътно, докато с белтъците е някак отпуснат. 

Алкохол не сложих заради Данаил.

Явно настроена на тема Тирамису, после се позабавлявах с направата на портфейл (калъф или несесерче, не знам как точно да го определя) в цвят като сладкиша. Нарекох го за подарък. 

Следва едно дълго обяснение за това как 4 парчета плат се превърнаха във въпросния портфейл.

И така, кройка нямах, за това първата стъпка беше нейното приготвяне.

Направих шаблона. Като размери се ориентирах по телефона ми.

Накрая трябва да се получи портфейл с капаче отпред. 

Налагам шаблона. Очертавам.

Трябва да имам 2 големи парчета (за лице и вътрешна част) и 2 малки (за лице и вътрешна част). Лицевият плат е смес от вълна и синтетика, а вътрешния е памучен.

Започвам да работя с големите парчета (които представляват гърба и капака на портфейла). Маркирала съм до къде ще стига предното парче. От там започвам да шия по линията на капака.

Линията на капака е мината.

Преди да премина на татък, трябва да направя парчето, на което ще се постави халката за ключове.

Приглаждам с ютията.

Зашивам. Правя по един тегел и от двете страни.

Слагам халката (а може и накрая да се постави).

Следва съединяване на двете лицеви парчета (малкото и голямото кафяви). Внимавам добре да съвпаднат тегелите. Слагам и лентата с халката.

Закрепям и от другата страна. 

През цялото време и без това оскъдното ми работно пространство се ползваше и от друг мераклия.

Кафявите парчета са съединени. Следва да сглобя флоралните парчета.

Готово.

Обръщам от лицевата страна и правя тегел околовръст на капака.

Получава се това.

Обръщам обратно от опаката страна на двете кафяви парчета. Намирам средата на заобления тегел.

Прегъвам и на около 1 см правя напречен тегел, за да се получи 3D дъно. Повтарям и от другата страна.

Обръщам от лицевата страна. Остава да се съединят двете предни парчета (външно и вътрешно).

Последни бодове.

Воалла! Калъфчето е готово, липсва му само копчето.

Миг, след като сме излезли от шивачката. 

И за да си има кусур калъфа, му сложиха копчето леееко на криво. Макар, че не е очебийно ме дразни тази кривост, но е непоправимо, така че този калъф ще е такъв. 

Готов за консумиране!

Малка идея

Гениалните неща са съвършено прости. 

Десетки пъти, непоискано, съм играла с кабелите на уредите на онази игра на лабиринт от детските списания. Решението на тази голяма досада видях тук. 

Морски елементи

 Мидичките от морето - висящи на абажура, слепени две по две. Подрънкват приятно, когато ги закача.
За пробиването им (оказа се не толкова лесна работа) използвах дрелка и най-малката налична бургия. Въжето е от изкуствена материя, наподобява коприна. Краищата му леко обработих със запалка, за да не се разнищват.

Тази си виси на дръжката на шкаф - използвам като приспособление за закачане на фиби, шноли и подобни.
С останалите черупчици (цяла кутия) не знам какво да правя. За сега.

Септември

Релакс през последния отпускарски ден за тази година. 

В началото на лятото си намерих късметче - малко розово сърце в междублоковите пътеки - кално и неугледно, но пък пръстта го беше спасила да остане здраво - оказа се кристалче Svarowski (, когато след няколко седмици го преоткрих забравено в джоб и го разгледах внимателно). Сложих го на отдавна неносена гривна. 

Имам завършени някои дребни проекти, но се бавя със снимките. Други са започнати и недовършени - ще чакат за свободно ми време.

Началото на един завършен проект (тазгодишното море беше с тема, свързана с тази разновидност мидени черупки. Най-голямата, която намерих - истински гигант).

Началото на един незавършен проект - започнат около 12 вечерта преди няколко дни. Получиха се лоши снимки (телефона ми иска мноого слънце, за да станат добри).

С помоща на една сламка

Дидко днес е с температура (подозирам тих протест срещу наближаваща детска градина). Добро средство за облекчение на температурата е чаят. Въпреки, че иначе много обича чай, Дидко отказа да го пие. Сложих една сламка в чашата и така чаят веднага стана атрактивен и беше изпит.

Кутийки от старо списание

Използвах инструкциите от тук, за да направя тези кутийки. Стават лесно и бързо и дори не е нужно лепене. Необходими са само стари списания и за всяка дреболия може да се осигури собствена "къщичка".

Забавно е на края да видиш как картинките са се пречупили...

От вътре.

Букви в купа

 Имаме вече половината азбука.
Скроих буквите и ги зашиш преди почти месец, но едва преди няколко дни успях да ги напълня с вата и да ги завърша.
Добре е да има 2 комплекта, за да може да се изписват повече думички.
Проекта е идеален за оползотворяване на изрезките от плат.

И така, татко:

 Мама:

 В играта включихме и спящата Флора, въпреки че нейното Ф още не е готово.

Ваканция

Дълги слънчеви дни. Събиране на миди, камъчета и разни други морски раковинки...

Подариха хвърчило на Дидко. Морският бриз го вдигна до най-високия облак...

И рожден-денова торта на плажа...
За Дидковата торта тази година почерпих идея от прекрасния блог на Dimitriana.
Това е едва втората ми вита торта и стана не съвсем съвършена на външен вид (а и разходката до морето нанесе някои поражения).
Рецептата я спазих с 2 изменения: 1. В крема (, който стана превъзходен) сложих сладко от боровинки вместо пресни горски плодове. 2. Блатовете оставих не сиропирани.
Основната рецепта за фондана разделих на 3 и получих точно количество, колкото да покрия тортата.
Тъй като намирането на по-специфичните продукти ми коства наистина много обикаляне, споделям пловдивски опит:
Глицерин и глюкоза, необходими за фондана, в крайна сметка открих в аптеките (общо двете струваха около 2 лв.).
Фиксатор за сметана намерих единствено в Kaufland (в групова опаковка по 5 броя са).
Течна сметана, която да е от мляко, а не от хидрогенирани мазнини има в Lidl (не е подсладена).
Усилията си струваха!
А рожденника получи дългоочакваната си кола и беше много, много щастлив...

Края на Юли

Докато юлското слънце раздаваше изгарящи милувки и в Пловдив стана невъзможно да се стои, офисът ни взе решение за спасяване от жегите да избяга високо в планината. Следва 1 седмица на прохлада, излети, силно ограничена комуникация със света "там долу" (и малко работа). За наш късмет, хванахме времето на билките и с най-голямо желание си набрахме бял равнец, мащерка, малко жълт кантарион и планинска лайка.

Ден последен - излет, посветен специално на билкосъбиране.

Целта е намерена - туфичките от мащерка се появиха.

Поредна чешма (водата е ледена). Надписът разкрива, че е преживяла 130 лета.

След чешмата ни зарадваха горски ягоди! 

Белият равнец, завързан на букети се обръща с цветовете на долу и се закача да съхне. Останалите билки се разстилат върху хартия. Оставят се на сенчесто, прохладно и сухо място.

И така, след не много дни чаят за зимата е готов! Съхранявам в хартиени пликове.

Меки букви

Дидко е вече на 4! Нека има слънчево и пъстро детство!
Изписах му името с мекички и цветни букви, за които ползвах кройката от страницата на Ottobredesign - азбуката там е латинска, за специфично "нашите" букви трябва да се майсторят нови шаблони.
Намерението ми е да направя останалите 26 букви и да се получи забавна азбука, пък ще видим търпението до къде ще стигне, особено нервите като опрат до странно завъртените щ, ц, ю, я. Още днес се захващам...

Зайка № 2

Заминава при сладкия Коко.
Действията вече са отработени. Зайката се получи гладко и безпрепятствено - нямаше разшиване на уши, очи, разваляне на дрехи, чудене около кройките и прочие подобни рачешки действия. Единствено остава Коко да си я хареса.