"Нещо" за документи

Онзи ден ми се наложи да си ползвам документите. Вадя калъфчето и, о, ужас! (хм, дали така се слагат тези запетайки?!) В отчайващо състояние е. Премина ми бърза мисъл, че би било хубаво да си направя ново, ама кога ли. Въобще и не се надявах на себе си, че ще стане скоро - съвсем елементарна работа, да, знам, ама последно време трудно опирам до машината (а и Коледен проект довършвам, за който също труднинко смогвам).
Нааай-неочаквано снощи му дойде момента - в 12 вечерта, докато чаках да минат двайсетте минути, за които моя Румен ще се прибере до мястото си на пребиваване и ще си напишем по 2 реда международно. Тъй като не ме свърташе на едно място, насочих нетърпението си в изработването на новия калъф. Сигурно това ми е най-бързо направеното нещо от този тип. Спореше ми (за разлика от други пъти, когато не ще и не ще нещото да се получава).

Сложих златничко ришитче, което междувременно го използвах и като "ухо" за копчето (същия този златен ширит го взех за Коледния проект, но ми останаха толкова много метри, че сега сигурно на всяко второ изделие ще го пробутвам).

И един етикет - използвах този, който най-лошо се получи. Боята му е дошла в повече и контурите са се разляли. Но нали е от експерименталната серия, си прощавам.

И едно копче, кожено, имам няколко такива - от цяла вечност са.

етикетите

Продължавам да развивам темата с етикетите "Копче". Кацнали върху торбичките за сестра ми от новата партида. Съвсем прясна - от снощи.

за patchwork-a, размяната и първите етикети

Групата на Patchwork BG. Първо, много се радвам, че има такава; после - че я открих (разбира се, случайно) и последно, че съм нейн член.
Аз и моето присъствие там - предимно мълчаливо наблюдение, прекъсвано от леки паузи за поздрав и прихласвания по някоя красота. А момичета правят наистина страхотни неща. Обичам пачуърк!
И сега да си дойда на думата. Пристраших се и се гмурнах в моята първа пачуърк размяна - Коледна при това. Вълнувам се! Пожелавам си да се справя прилично (признавам, че не познавам тънкостите на материята и нещата ги правя единствено по усет).
Идеята за подаръка е готова. Разкривам, че няма да бъде подложка за чаша. Преди няколко дни запретнах ръкави и дори част от проекта е готов. Цветовете са семпли и зимни. Всичко правя бавно и хапка по хапка (за пръв път се отнасям с такова търпение и не бързам като ожилена да приключа работата).
Заради размяната се мобилизирах и направих първите текстилни етикети. Няма нищо философско около тях - оформих печат "Копче", взех текстилна боя в свежо зелено, сатенена лента и останалата част беше единствено забава. Експериментирах - слагах повече или по-малко боя, после преценях кой вариант стои по-добре (пишейки ми изплува спомен в съзнанието за печатите от суров картоф, които правехме като деца и как отпечатвахме червени и розови сърца върху бял памучен плат. Не помня какво сме направи от плата после).

Елхички

Малко рано отправям поглед към Коледа, а може би пък не е толкова рано. Или просто съботата преди една седмица беше прекалено студена и много зимно настройваща. 

Използвах същите онези стари джинси, които малко, по малко заживяват втория си живот.

Зайка № 3

Лошото време си има и някои положителни страни. Точно благодарение на него завърших започнатата преди 2 месеца зайка - в началото на Август частите й бяха разкроени, зашити, напълнени и ... до там.
Докато я довършвах, Дидко гледаше неговата Зайка и ми казва:
- Не искам майка. Искам спортен. ("майка" е защото заека е с рокля, б. а.)
Явно ще трябва да направя и един спортен заек или най-малкото да ушия мъжки дрехи на "майката".

 хм, пръста ми как издайнически се подава от върха на шапката...

Сред всички участници в неделния куклен театър.

3 спешни

торбички и калъфчета за творенията на сестра ми (test edition). Искаше ми се да съм готова и с личните ми етикетчета от текстил и торбичките да придобия завършен вид, а не да са така безавторни...

Този калъф, го пообърках и по неволя се получи такъв модел. Доста се разминава от първоначално зададените размери, но все пак се надявам да влезне в употреба.

Направих го най-лесно и най-бързо.

Тези дребосъци, колкото и лесни да изглеждат, направо ми стъжниха живота - поне двойно по-дълго се занимавах с техните особи. А дребосъка в кафяво-флоралната гама, най-изчистиния и простичък модел, очевидно се забавляваше с мен, карайки ме да го разшивам многократно.

Пфу, готови! Успях!

Кошничка-помощничка

Или казано по съвременно му "органайзер". Направена е (все пак предпочитам да си я наричам "кошничка") от крачола на стари и безнадеждно скъсани джинси. Сложих картон, изрязан като кръг, на дъното и така го подсилих. Принципно и в стените може да се вгради картон, но и без такъв конструкцията се получи стабилна.
I like it!

Рафт 2в1

Този пост добре си отлежа няколко седмици, докато дойде времето да се появи на бял свят. 

И така малко предистория:

Лятото Румен майстореше нови кошери и се беше снабдил с 2-3 бр. няколкометрови дъски. В края на сезона си изпросих едно малко парче. Имах идея да го превърна в рафт за дидкови книжки. Но по-важната и полезна работа, която исках рафта да ми върши е да бъде като открит мини гардероб. Последното бях решила да постигна с помоща на кукички, навити от долната страна на рафта (дъската е достатъчно дебела), които да държат закачалки с оборотни дрехи. 

Снабдих се с необходимите дреболии за реализиране на идеята - в моя случай от Baumax. Посочила съм ориентировъчни цени, тъй като касовата бележка не я пазя. 

В крайна сметка реших да оставя рафта в натурален цвят и така бялата боя отпадна от този проект, но пък ще ми свърши идеална работа, ако реша да се позанимавам с декупаж в някой свободен момент. 

В един съботен и все още летен следобед терасата се превърна в работно място. Заех се с шкуркането на дъската. Бррр..рр.р! Не беше особено приятна тази дейност. Горещо препоръчвам да си вземете маска против прах. Направо си е задължителна. Добра работа ще свърши и една простичка противогрипна маска. Лично аз се налапах богато с дървения прах - не бях предвидила тази подробност, а вече се бях захванала с работата и никак не ми се прекъсваше (нали знаете как е като майсторите нещо - нямате търпение да го направите час по-скоро). 

Тук следва момента с боядисването или лакирането, който аз пропуснах. 

Маркирах местата за пробиване (за кукичките и конзолите). По-нататък Румен ми помогна и работата по монтажа я свърши той.  

Рафта вече поне 2 седмици ми върши чудна работа, просто чаках угодно време да го снимам - прибираме се все по залез слънце от площадките, когато стаята вече е мрачна, а исках слънце и светлина за снимките. Тази събота и неделя си останахме в Повдив и си казах, че най-после ще го снимам. Уви, неделята донесе само дъжд и мрак със себе си, но все пак направих няколко снимки. 

Докато рафта чакаше за своите снимки, го поукрасих с весел мотив от два крокодила (изрязах ги от останали салфетки от рождения ден на Дидко). Все пак боята влезна в употреба, поне колкото да я сефтосам.

4. Слагане на мотива. 

5. След като изсъхне се нанася лак.

Печат собственоръчен - първи опит

Има голямо очарование в ръчно изработените печати. Реших да пробвам и аз. Преди около 2 месеца започнах да търся резци. Проверих в няколко "квалитетни", добре заредени иначе книжарници, но с такова нещо като "резци за линолеум" не разполагаха, дори някъде ме поглеждаха малко странно. И вчера, отивайки принципно за хляб, открих така търсените резци в една затънтена квартална книжарничка (странно как нещата се случват тогава, когато най-малко очакваш. И това е като неписан вселенски закон.) Тъй като нямаха линолеум, взех на сляпо една по-голяма гума.

Как да си направим сами печат е добре разказано тук.
Нарисувах моята картинката - буквата "Е", трансформирана като цвете. Отпечатах картинката върху гумата. Гумата! Ах, гумата! Оказа се много, много трошлива и тотално неподходяща за целта на занятието. Може би в качеството си на триеща моливи е невероятно добра, но за изработка на печати - абсолютно лош избор.

 И все пак стигнах до първата щампа. Ненаситена и груба, но нали си е от моя първи печат и ми стана мила. Дори все пак прилича до някъде на първообраза си.

Тук приключвам с поста. Има разсейващи фактори около мен и някак не мога да си събера мислите...

В цвят "Водно конче"

Чуден есенен ден. И много подходящ за снимки в парка.
Част от обяда ми в съчетание с един много закъснял подарък - колие с кристал Swarovski, 6 стъклени мъниста, цветна корда и сребърно закопчаване. Първоначалната ми идея беше съвсем изчистена, но накрая се получи този резултат - също ненатруфен, а може би и постен за нечий вкус. Добивам смелост в движение и следващия път ще пробвам нещо по-така.

Веселба и малка чанта за ръка

Понякога, като излизам на вън, не ми е нужно присъствието на цялата дамска чанта, а вземам само телефон, портфейл, ключове. И после трябва да си ги стискам в ръка - уж с по-малко багаж да съм, пък се получава още по-неудобно. Поради тази причина преди няколко вечери си направих малка чанта за ръка.

Докато се опитвах да направя няколко снимки на малката чанта, не знам кой на кого пречеше повече - Дидко на мен или аз на дидковата игра.

Получи се това:

И накрая стана съвсем невъзможно да си довърша работата. Идеята беше да има още няколко кадъра, но явно ще бъдат направени по друго време.

...........................................................................................

Дойде и момента за продължението. Поглед от вътре.

la simplicité

Едно от нещата, които отдавна стоеше в списъка "Да направя". Изчистено едноредово колие от корда и плаващо мънисто. Много семпло и едва забележимо.
В, събота, запътили се към събитията от Ноща на музеите, влезнах съвсем на бързо в магазинчето за бижу-материали. Вечерта, като се прибрахме, сглобих елементите и най-накрая колието беше зачеркнато от списъка.
А преди да дойде ред на моето колие, беше нашата нощна разходка.
Стартовата точка - Археологическия музей. Оказа се интересно място за четиригодишни. Непознати предмети и много въпроси (това какво е? а, това? а, това?...)

Поредното обяснение на висок глас по темата "Какво има пред мен".

След това - към Стария град. Успяхме да хванем, макар и към края, детската програма в Етнографския музей. 

Както често се случва при мен, батерията на телефона свърши в разгара на събитията и трябваше да приключа със снимането.

И така, рисувахме, разглеждаме, ядохме сладолед и се спуснахме обратно към центъра. 

Джумая джамия беше отворена - никога не бях влизала вътре. Голямото пространство и мекия килим, привличаха като с магнит децата. Включително и Данаил бързо забрави напътствията, които предварително получи. Кълбета, бягане, въргаляне, гонене с другите... след като едвам го изкарах, поиска на други ден пак да сме дойдели :))

И силите ни стигнаха някъде до тук. Решихме да се прибираме. Много топла нощ, почти жега.

Хризантеми за 15 Септември

По случай днешния 15 Септември нямах възможност за по-особена подготовка и съответно не успях да взема, както обичайно, саксийни цветя за учителките на Данаил. Затвориха и близкото цветарско магазинче до офиса, което толкова ми беше удобно в подобни случаи. 

Разнообразието на близкия пазар беше отчайващо ограничено и с Дидко в крайна сметка се спряхме на варианта по стрък хризантема. Без финтифлюшки. 

Взех акварелен картон в приятно весело жълто и изрязах етикетчета. На тях залепих семпло послание с усмихнато слънце от името на Дидко. Завързах с бижутериен конец. И сме готови за утре, т.е. за днес!

 Желанието ми да запечатам днешния ученик беше посрещнато с убийствен "ентусиазъм". Но поне в градината дидковото настроение се оправи и той с желание подари цветята си.

Връзка за ключове

Имам си правило - всички ключове да са заедно. В противен случай винаги, ама абсолютно винаги съм забравила поне един.
Старата ми връзка за ключове се беше изхабила доста, започна да ме дразни вида й и махнах ключовете от нея - така няколко дни подред губих ценно време в непредвидено връщане за този или онзи ключ.
И така, в понеделник вечер и без друго не ме ловеше сън, реших да си реша :) проблема с нов ключодържател. Тук има инструкции, ако все пак на някой са му нужни.
Вече отново всичко съм събрала на едно място и хубавото е, че ключодържателя трудно ми убягва от погледа.

Гривни от мъниста

Обичам мъниста. Имам слабост към гривните от тях. 

Разглеждайки този блог и моделите в магазинчето, ми се прииска една такава гривна - съчетание от стъклени и метални мъниста.

Първо си избрах зелено резедаво.

Както често се получава, не можах да се спра след първата. Ръцете ме сърбяха още.

Измъкнах една стара гривна (или подобно на гривна), която преди години бях намерила. Въпреки лошия вид все ми свидеше да я хвърля и ето, сега, дойде момента да я преправя. 

И за да са три, за щастие, си избрах още един цвят от нежни розови мъниста.

Резултата е забавен и шарен - все пак още е лято!