Да си направим бутониера. Проба

Сватбата! Детайли, детайли и пак, и отново...
На мен се пада миниатюрната част да изработя няколко бутониери от живи цветя, вероятно  рози.
Оказва се, че бутониера е доста лесно да се направи в домашни условия. Почти елементарно.

За моята проба използах:
Тел  и клещи за рязане
Органза или цветарско тиксо, или и двете (жегите абсолютно ме отказаха да обикалям за специалното тиксо, реших да видя какво ще се случи, ако ползвам само органза)
Цвете, откъснато от градинката пред блока

Какво по нататък?
Основната хитрост в цялата история е телта.
1. Около 10 сm тел се оформят, като форкета и се пробива цветето в неговата основа. Тук ми хрумва, че може да се ползва зелена тел и зелена органза, за да се наподоби истинска дръжка.
2. Вземам органзата, която е около метър, и я завързвам близо до основата на цветето. Тъй като е много "игрива", добре би било, да се фиксира с малко силикон към телта.
3. Започвам да осуквам органзата около телта от основата на цветето на долу, после тръгвам в обратна посока. От време на време може да се капва по малко силикон, за да не се размести органзата. Завързват се двата края на панделка (но да е красива, не като моята) или пък се скриват, за да се получи гладка дръжка.
Готово - за не повече от 5 минути имате нежна бутониера.

Едно колие и една гривна размишляват за обеци

Готови са поне от месец, но нещо се ослушвах със снимките.
Колието и гривната глътнаха около 130 коници на Swarovski. Харесвам преливащия ефект, който се получи.
Окончателният вариант беше измъдрен след продължително умуване и многократни телефонни разговори със сестра ми. Пълвоначалният цвят беше съвсем, съвсем различен от крайния, като между другото минах през какви ли не варианти. Не очаквах, че отново ще се спра на розово (прословутото розово, което ме тегли, като все едно да съм плюс, а то минуса на магнита).
Обеците към комплекта все още не са измислени - ако има, ще бъдат много малки.
Накитите ще сложа в разгара на лятото.

Сладки, сладки ягоди

Заниманието през последните няколко дни. 

В последно време често попадам на текстилни ягоди. А в приятния блог на стоте овце се натъкнах и на инструкциите за тяхната направа. 

Ами, остава да действам. 

Първо щеше да е само една. После реших, че ще пращам по пощата още две. След това се присетих, че и за 24-ти Май трябва нещо да подготвя за градината: + 3 бр. Да, обаче и на мен ми се иска ягодова брошчица. Тотал: 7 ягоди. Всяка отнема около 15-тина минути (обвързани с едно голямо "Зависи"). Платът ми не е на точки и семчиците трябваше да слагам допълнително. 

Една от "градинските".

Нискобюджетни

Съботите, на връщане от безкрайната разходка, ме досърбяват ръцете и се мушвам за бързо в „магазина за топчета” (кодово име). Изсипвам насъбралите се стотинки и се снабдявам с малко шаренийки.
Доста време ми трябваше да се престраша да си направя обе/ици (?!) от „тенекиени” държачи. Неочаквано, ушите ми до този момент се чувстват добре, но съм се приготвила във всеки един момент да бият тревога и да кажа „чао” на евтините украси.

Ев-ри-ка!

Извиках аз преди няколко минути, когато най-сетне разреших проблема с блога ми. Може би 2 седмици и отгоре, време ми отне, за да се оттърва от гадния червен екран, предупреждаващ че съм потенциално опасна. И тъкмо, когато отчаянието ме обземаше, прозрение ме осени!!! Беше елементарно (разбира се).
По-надолу ще опиша накратко как се преборих, за това, ако темата с вирусите не ви вълнува, смело пропускайте тази публикация.
И така, един ден червеният екран се появи. Не се уплаших. И друг път ми се е случвало - сещам се, че проблема го отстраних сравнително бързо. Ето тук добре е описано какво да сторим, когато сайта ни се събуди почервен.
Та, послушно отидох в страницата на google за уеб администратори и проверих какъв е статуса на блога ми (, следвайки линковете от червения прозорец). Изненада! Оказа се, че блога е чист откъм вируси, просто някъде в него се мъдри съдържание от друг сайт, който е заразен. ОК, мисля, че се сетих какво да правя. Тъй като това беше сайт, който съм добавила в списъка ми за четене, влезнах в блога, отидох в таблото за управление, от там в списъка за четене и премахнах нарочения сайт. Мина ден, два, три - проблема остана. Все още някъде имаше съдържание от болния (сайт). Реших да пиша на болния. Намерих ги във фейсфук, но се оказа, че нямат активност от половин година. Оставена е-поща - йок! Лошо, много лошо.
Между другото бях преровила поне 5 пъти всички линкове и страници на сайта за уеб администратори (webmaster tools). Изчетох какви ли не ръководства и не знам още какво, главата ми щеше да се пръсне от специфични термини и теми, с които бях на "Вие" повече от всякога. Следваха няколко дена застой и размишляване по въпроса. Признавам, бях стигнала и до вариант  да оформям дубликат на блога със всичките сто двайсет и шест публикации...
Поредната идея, която изкристализира е да влезна отново в списъка ми за четене (но вече през началната страница на самия блог tuy.onuy.blogspot.com, а не от blogger - тук не съм сигурна, че станах ясна) и да видя по някакъв начин дали не мога да извлека списъка като кодове (на програмен език, FTP, или както там се казва), и така да видя дали не се мъдри нещо съмнително във въпросната притурка "Блогове, които следя". Заредих tuy.onuy.blogspot.com, разбира се, появи се червеният прозорец. Натиснах бутона за продължаване на татък на собствен риск. Бях сигурна, че нищо лошо няма да се случи, все пак на няколко места бях се проверила и имах увереността, че блога не е заразен. Отидох на притурката с блоговете и какво да видя. Името на болния се мъдреше там, въпреки, че го бях бях изтрила от списъка в таблото за управление през blogger. Е, това беше препъни камъка.
Или на кратко, отново съм в играта!

Покана за сватба

Неотдавна ми беше зададена тема „Покана за сватба”.

Нямах предварителни насоки как да изглежда поканата освен едно изискване - да има снимка на младоженците.

Въртеше ми се идея поканата да бъде с формат „пощенски плик” (1/3 от А4 лист) и да е с много изчистен текст – кратко и ясно кой ще се жени, кога, къде. Край! 

Поразрових се тук и там да почерпя някакво вдъхновение и да се настроя на сватбена тема. Всичко интересно, което открих беше в чужди сайтове (заплувах в море от идеи и предложния).

Постепено виждането за поканата изкристализира в съзнанието ми и започнах да действам.
Това, на което се спрях се прави еднакво лесно и в Word, и в Corel, но ако ще се дава в печатница и е необходим pdf-формат – Corel е програмата, която работи във ваша полза. Определено качеството на pfd-ите, които генерира е значително по-читаво от това, което предлагат разните pdf-конвертори.

Галерията в страницата на MSOffice предлага доста приятни мотиви, които могат да се използват за целта на подобно занятие.
Шрифтовете, които изпозвах са StudioScriptCTT и Book Antiqua.

Заменям действителните и слагам случайни имена и дати, за да покажа резултата. 

Be organized...

Не мога да се въздържа да престана и продължавам да слагам всякакви листчета, бележки и подобни в изтормозения ми тефтер. Горкият! И когато всичките тези листчета и бележки се изсипят в чантата ми, се заканвам, че ей сега, нa мига, ще ги разкарам и започвам ревизия. Така, да видим - първото листче - трябва ми, другото - също, и третото, за жалост - и десето...
Така се стигна до "изобретяването" на 5 минутния аксесоар за тефтер, с чиято помощ нещата придобиха стегнат вид.

Захарната къщичка

Зюмбюлите отдавна прецъфтяха и моята къщичка е също толкова недовършена, колкото изглежда и на снимките. Остават дребни детайли, но точно те мъчат понякога, или по-скоро - всякога.
Сега се присещам, че първата текстилна къщичка направих, когато бях около, или малко над, 3 клас. Тогава къщичката я направих от 2 парчета плат, което се сещам, че неимоверно ме затрудни и ми извади душата. Сега, нещата се случват бързо - изрязвам по 2 правоъгълника за стени и 2 триъгълника за покрив. После съединявам. Обичам да става лесно.

Великденски кутийки с курабийки

Приятни и крехки се получават курабийките (бисквитките) по тази рецепта. Всъщност с рецептата се сдобих от Коледната забавна страница на Lidl. Тъй като няма как да дам линк, изписвам рецептата:

1 лимон

2 яйца

125 g растопено масло

125 g захар

300 g брашно

щипка сол

1 бакпулвер

Изтисква се сока на половиния лимон и се смесва с яйцата, захарта, маслото и солта. Добавя се брашното, смесено добре с бакпулвера (аз слагам около 1/2 бакпулвер). Тестото се разточва* с дебелина 3-4 mm. Изрязват се формички, които се нареждат в тава, с хартия за печене. Пекат се в предварително загрята на 180 градуса фурна (аз пека на вентилатор и градусите ги нагласям да бъдат около 170). 

Към рецептата се добавяха и някакви бонбони за украса, но този момент го пропускам.

* Разточвам върху хартия за печене, за да не залепва тестото за плота.

После нашите "яйца" ги подредихме в малки кутийки от картон в любимото наситено розово (и тук се изложих - файла с шаблона остана на пловдивския компютър, т.е. ще го кача едва след Великденските празници). Сложихме подложка от хартия за печене. Ръбовете на хартията направих вълнообразни за "по-така". 

 Следва капака, лента от пекарската хартия, малко цветно тиксо и готово.

Весели празници!

Още Великденска украса

Яйца от конци, които направих по тази идея. За разтвор, в който да потапям конците използах варианта "нишесте и вода". Минус - конците добиха "варосан" вид и цветовете избледняха. Като цяло, бях малко скептична, че ще се получат въпросните яйца, но, Ура! - взеха, че станаха.
Оставих да съхнат 1 денонощие. Готовите яйца окачих на клонка. Клонката поставих в малък буркан (пълен с почва). Бурканът ових с креп хартия, малко цветенца, направени от същата и ... към градината (транспортирането се оказа най-мъчната част от към опазване на композицията).

Великденска кошничка от хартия (и пиленце, или нещо такова)

Имах още малко работа по нея, но Дидко сутринта я грабна и каза, че днес иска да я даде на госпожата и така, преди да потеглим за градината, набързичко се спряхме пред блока за по 2 снимки.
Инструкциите за кошничката ползвах от тук. Всъщност я направих от отпадъци (така да се каже) - изрезките от цветен картон, които ми остават, не хвърлям - дожалява ми и ги събирам.
Довечера продължаваме с останалата част от великденската украса, която ще носим в детската градина.

Мързелива баница

Много, много лесна рецепта, за която са ви необходими следните продукти:
3 яйца
1 ч. ч. брашно с връх
2/3 ч. ч. олио
1 бакпулвер (аз слагам по-малко)
по щипка сол и захар
шепа чубрица
сирене (на вкус)
слънчогледови семена и всичко друго, което решите, че ще отива на рецептата

Забърквате всичките продукти заедно (бакпулвера е добре да е смесен предварително с брашното, за да се разпредели равномерно). Разстилате в тавичка - най-удобния за мен вариант е върху хартия за печене. Печете около 30 мин. на 180 градуса. Докато приготвя сместа пускам фурната да се загрява и така печеля около 10 мин.
Резултата може да се определи, като "нещо много вкусно". Върви с голямо количество кисело мляко.

Днес, без снимка

21 Март сутринта. Посрещам рождения ден с компрес на гърлото – направих го посред нощ, когато усетих, че вместо сливици сякаш съм глътнала 2 таралежа. Резултата беше нищожен, а ненавиждам да ме боли гърло. Не успяват да ми помогнат никакви спрейове, таблетки или вариации на ментови бонбони (, които в други случаи облекчават или направо елиминират гърлобола).

Въпреки не комфорта, не се отказвам от колелото, вземам го от дидковата градина (нощува там) и поемам към работа – бавничко, имам и шал, така че ми е добре. Отбивам се пътьом в магазин – за хлебна сода. След няколко минути съм заредена пред огледалото, а до мен са буркан с мед и содата. Обтривам сливиците и почти моментално усещам облекчение. За 2-ри път, този зимен сезон, содата ме спасява. Три пъти ура за содения бикарбонат!

Ако все още не сте преоткрили содата, примерно с тази статия може успешно да го сторите - описани са нейни полезни приложения в бита. Лично аз я употребявам често като почистващ абразив в кухнята – евтин и безвреден. Така, че сипвайте смело!  

Цветя за празника

Тазгодишната интерпретация за 8 Март, насочена към госпожите от детската градина.

Спрях се на кристални цветя, защото не ми се иска да затрупвам многоуважаваните дидкови учителки със саксийни. Изпитвах известни съмнения дали съм избрала правилните. Но пък продължавайки да разсъждавам си казах, че съвсем няма да съм сигурна до колко уцелвам персоналния вкус, с който и да е друг избор, пък било то и на "обикновено" живо цвете. И толкова с душевните терзания! Взех цветя-кристали. Цветовите ми намерения бяха съвсем други, но реалността в магазина ми натресе слабо разнообразие и взех цвят доста далечен от замисления. Определено направих компромис с планавете си и бях доволна някъде около "средното".
Прибрах се и с лека неохота извадих цветята от пластмасовите гнезда, в които се продават. Но, изненада! Освободени от пластмасата, светлината можеше свободно да преминава през тях и те показаха красотата си. Аз истински ги харесах. И вече спокойна и достатъчно доволна ги сглобих с държачите.
Прииска ми се едно и за мен...

В опит да уловя играта със светлината.

Картонена кутийка за ...

... примерно бонбон (ръчно направен, за предпочитане), бижу, камъче или всяка дреболия, която ви хрумне и бихте искали да подарите.

Като шаблон ползвах кутийка от бонбон-реклама, която майка ми даде. Пъхнах я в тефтера при другите хвърчащи листчета, да си чака. И дойде моментът.
Хубавото е, че не се изисква лепене. "Оригиналът" дава идея за снежинка, която ще запазя за по-натам. В този момент ми трябва цвете и за това се опитах да оформя, или по-скоро да загатна, венчелистчета (общо взето най-пипкавата работа). За да добие още по-флорален вид, стъкмих листо.

Ето тук има подобен шаблон. Дори изглежда да е по-лесен от моя вариант. 

И Март е вече тук

Взела две игли от Ежко, 
прежда от върбите взела, 
Баба Марта тази заран 
мартенички е изплела...

(П. Йорданова)

Подарени в аванс, останаха неснимани няколко мартенички, които трябваше да се озоват в този момент тук. Но, както се казва, здраве да е! Особено днес - все пак най-важното е да "вържем" много пожелания за здраве и да си кажем Честита Баба Марта! ... и нека идва пролетта, че умръзна ни студа! Повече не тупай, Бабо Марто, тоз юрган, че от сняг и лед аман! (бих замолила най-учтиво бабата).

Весел празник!

Нещо малко

Получи се нежна и играеща със светлината. Направена ей така, между другото, една от делничните вечери на изминалата седмица.

И скоро Март отново ще е тук

Някъде към края на Февруари (или преди няколко дни) осъзнах, че не съм се подготвила по никакъв начин, дори и с идея, за тазгодишните мартеници. Ледовете, сковали града, правят пролетта невъобразимо далечна и аз живея с усещане за Декември.  

Тъй като очевидно не разполагах с особено време, се отказах от плетените варианти или по-скоро им се наситих от миналата година. Трябваше ми нещо друго. И измислих. Женският модел ще може да се ползва и след това – просто малкия медальон-мартеница се премахва и остава гривна от стъклени тръбички.

Повечето от „мъжките” мартеници, до тук направени, са откровено мързелив модел, за това и не смея да ги покажа. Явно наистина е добре да си дам месец аванс и да не оставям за накрая.

Следващия

Полюлей от хартия, втори. Получи се много бързо, а и стана симпатичен. Бях приготвила поне 20-тина кръгчета, но сложих само пет - приятно се поклащат от движението на въздуха.
Дидко държеше и той да изреже нещо от картона. Тръгна с идеята да получи къща, но в крайна сметка от парчетата за стената и покрива излезнаха две маймуни - една традиционна и една "клатеща" (поклащаща се, б. а.).

Хартиен полюлей

Материализация на една идея за хартиен полюлей, залежаваща от известно време в главата ми. Ето тук и тук има готини снимки, които ме насочиха и добих по-ясна представа какво искам.
За гирляндите използвах книга, която никога няма да препрочета, а кръга за окачване направих от телена закачалка, от онези, които вървят с дрехите от химическо.
Не съм сигурна дали това е съвсем окончателния вид на попюлея, да кажем, че по-скоро - не е, но силите снощи стигнаха до тук.
На опашката чака още една лампа да бъде облечена...

Докато си пиех кафето

Всички спят. Аз пия кафе и щъкам (основно около кухнята). Съзирам празна винена бутилка и я оставям до кофата за изхвърляне. Но! На това място се сещам за DIY (Do-It-Yourself) проектите на свещници (, които много ми допадат) и си я взимам обратно. Оглеждам я и решавам, че ще правя свещник. За тази работа единствено трябва да отстраня етикетите (казвам си, дано лесно паднат, че мразя бетонирани етикети). След няколко минути и малко гореща вода бутилката е чиста. Лесно стана! После я накичвам с хартиени сърца (все пак, да се намирам на занимавка). Накрая, намерих и някаква свещ, почти нищожна, но все пак свещ е - да личи, че свещник съм направила, а не просто бутилка с хартийки. Монтирах я (свеща) до появата на по-приемлив представител.
ПС.
Зимата перманентно трябва да се извинявам за снимките (лошо време, слаба светлина =  резултат, който ме дразни).

Петъчно подраскване

 Разсъждавайки върху хипотетична празнична украса, ме "халоса" такава идея - балон от бутилка, примерно с форма "цвете". Х-мм! Разбира се, въженцето следва да е добре опънато (гледайки първата скица, ме напушва на смях).

Честит петък!

Коледната размяна - финалът

Моята Коледна къщичка, изработена от Борето от Варна*, положена в мека избродирана рамка. В къщичката си имам подаръци, елха с гирлянд и запалени свещички. Вратата и прозорците са украсени със свежи клонки и всичко това е тооооолкова миниатюрно и нежно. Само мога да предполагам колко търпение и време е коствало на творящия. Благодаря ти, Боре, за прекрасния подарък!
*Ако имаш твое местенце, ще сложа линк, но моля да ми го подкажеш.

Тук представям и кошничката, която творих за Юлка Неделчева. Първото нещо, за което имах търпението да тропосам от начало, та до самия край.

Настоящата седмица ми беше на пребързи обороти и снимките ммм ..., някак не ми се получаваха.

Миг преди да бъдат опаковани.

Честита Коледа!

"Къпещата се"

 Седмицата на Коледа (имаща снежен и мрачен понеделник) започвам съвсем неколедно, направо плажно. Но, късмет! Паднало й се на тази Тилда сега да се появи.
Вече няколко седмици прехвърлях полузавършеното тяло на Дамата с бански - измъквах го ту от някоя кутия и го поставях в друга, за да не пречи, или се появяваше изпод платовете, с които се налагаше да работя. Явно е, че напомняше постоянно за себе си. Вчера някак се смилих над нея (при поредната й поява от някъде си) дотолкова, че да я довърша. Между писане по скайп и неделно гледане на телевизия, се запоявиха липсващите елементи: ръцете, плувната шапка, така наречените очи, косата в цвят "жълто русо". О, и да не пропусна шалтето.
"Къпещата се" е готова!
Признавам си, че райетата на банския ме разочароваха (май това беше и причината да я зарежа толкова време) - нещо не се напаснаха сполучливо, а и наклона не трябваше да е така рязък, а по-полегат. Втори минус - използвам вата. А ватата прави подли номерца. Не запълва обема равномерно, на места се получават твърдини или гънки (както стана с врата и на места по краката).

Денят е лош за снимки.

Вече госпожата е настанена удобно на бюрото и ми прави приятна компания.

В събота без малко да пропуснем да посетим тазгодишния Благотворителен базар, организиран от ДБМ (Движение на Българските Майки). От щанда, отрупан с прекрасни и майсторски изработени творения, си избрахме (почти единодушно) този симпатичен, мекичък венец. Чудесен е!
Поздравления за усилията на всички, участващи в това Коледно начинание!
С намерение в следващия базар да се включа не само като консуматор.

кутийки и още кутийки

 Дидко днес празнува иначе утрешния си имен ден в градината. За почерпката избрах кутийките на Дани от Крокотак, които напълнихме с дребни лакомства. И тъй като опита ми с миналогодишната хартиена торта показа, че едно такова начинание изисква доста време, започнах подготовката още от ... Октомври. Така полека и на порции подготвих 25-те броя кутийки - рязах, прегъвах и лепих само при наличие на съответното настроение и толкова, по колкото ми се искаше.
Именника през цялото време отмъкваше по някоя друга кутийка, за да я превърне в гараж на колите му. Цяло чудо е, че нито една не пострада и днес ги доставихме в пълен брой и изряден вид.

 И докато още бях на хартиена вълна, направих три кутийки с елхички за Коледния ден. Като един порядъчен Плюшкин, прилежно си бях събрала и запазила изрезките от цветните картони за именника, които (изрезки) ползвах за декорация на Коледните кутийки.