Декупаж. Първи опит

Моят първи опит завърши с доста несъвършено изделие. Оценка - 4 с два минуса.
Хвърлих се в залепянето на големи мотиви, а може би, като начинаеща, трябваше да започна с  по-дребни фигури. Още повече, че не успях да намеря четка за декупаж и работих с една почти миниатюрна, а това даде голямо отражение върху резултата и то в недобра посока.

Кутията след около 6-7, а може би и 8, ръце боя. И все ми се струваше, че бялото прозира...
Усещам, че има някаква тънкост в боядисването точно на този материал (нещо като талашит е, с голяма порьозност). Може би предварително трябва да се грундира, за да не поема като гъба боята и да не се налага подобно многобройно минаване с боята.

Хартиените кутийки удобно разпределят многобройните дреболии.

Многобройни линкове към техники и уроци за декупаж.

5

На цели пет, в 12 ч. и 20 мин., ще стане ...

Сватбена закачка

Традицията повелява булката да бъде дадена, само когато младоженеца изпълни кумова заръка (за което, до скоро, бях в невидение).
Скромната задача, която избрах и ще се въплати като желание на кумата е: младоженецът да нарече с 20 (примерно) нежни обръщения своята любима, за да може да я откупи.
Всичко ще бъде прилежно документирано, а резултата - прибран в плик-сърце и ще остане забавен спомен, надявам се, от тържествения ден.
Шаблонът на плика-сърце е от Крокотак.

И накрая от същия картон излезнаха две малки поздравителни картички, с двама още по-малки прегръщащи се. Микроскопични сладури!

Роза от кордела (органза) - как?

Бутониера за ръка. За мен. Реших, че предпочитам такава - от тюл. 

Взех 2 m широка лента. Действах съгласно инструкциите на това видео. Някъде, когато бях навила метър и половина, стана невъзможно да държа цветето и започнах да го пришивам, така както е показано във филмчето. Материята е доста непокорна и започвах няколко пъти от начало.

Готовата роза закрепих с малка безопасна игла към лентата за завързване.

Едно мънисто в средата за финал. И това е! 

Папионка - как?

Ето, тази събота и неделя, най-сетне се свъртам в Пловдив и започвам да отмятам задачите от списъка. Папионка да се направи за г-н Данаил е едната.
Избраният плат е копринен, на кученца. Крайно неподходящ като материя, но мотива ми харесва и твърдо съм решила, че ще работя с него. За да "подсиля" коприната, изрязах още едно парче памучен плат, което сложих от вътрешната страна.
Ето тук, тук , а също и тук са дадени насоки за действие. Аз ползвах начина, даден в последния линк, понеже почти няма шиене.
За около 10-15 min. аксесоарът е готов.

Хума-преоткриване

Жега, задушлив градски въздух и некомфорт, вързан в кърпа. От-в-рат! И съвсем естествено, не след дълго кожата започва да крещи за освежаване. Особено на лицето. Ами, добре. Да я освежим тогава. Хубава идея! Но как? Пък и с какво? Маски и мазила в магазините - бол. Но аз не искам да изсипвам половин Менделеева таблица върху лицето си. Може би има хубави, био и съвсем добри продукти. Може би...
И все пак, задачата е лесна, стига да се сети човек за ху-ма-та. Съвсем забравена, като продукт, от мен. Присещам се, че някъде из шкафовете трябва да имам останал 1 пакет от миналото лято (експериментирах с домашна паста за зъби с основна компонента хума и между другото никак не стана зле).
Страхотно! Материалът е наличен и не се налага специално излизане за хума. Още веднага, можех да пристъпя към изпълнение. Какво по-хубаво от това, когато нещата са лесни? Може би - когато са натурални, а още по - когато са и евтини. Хума и вода - съвършена простота! Към това съвършенство не се добавя нищо друго (не ми спори и не мога да открия статията с една дама, твърдяща, че всяка допълнителна компонента се отразява неблаготворно на хумовия състав. Склонна съм да й вярвам и спирам да се кахъря, че нямам мая, която много често е включена, като съставка в маските с хума). За това пък, тук, има някои съвети, които следва да се вземат под внимание, когато решим да ползваме разкрасителната глина.
След 20-тина минути лицето е чисто и благодарно. Напръсквам с малко сребърна вода. Дори не ми е нужен крем.

Да си направим дакорация за стена. Лесна.

Преди няколко дни се снабдих с новобоядисани стени. Бях замислила на една от тях да се появи дърво, нарисувано с боя. В последствие размислих и реших да го направя по по-щадящ за стената начин - от картон. Освен това, така ще да мога да го местя и трансформирам. Всъщност направих само няколко клона.

И така необходимите материали са: цветен картон в кафяво и още няколко цвята, ножици и двойнолепящо тиксо. Кафевият картон, за по-голямо удобство, да е по-голям размер (примерно А3).

Който е по-неуверен, нека начертае клоните предварително на картона. Аз действах със замах и директно рязах с ножицата. Залепих по цялата опака част на клоните тиксо и за 0 време бях готова. Изрязах и малко цъфнал цвят и дървото (клоните, де) някъде към 12 вечерта разцъфтя(ха). 

Според настроението, клоните може да приютят птичка или туко-виж родили ябълки.

Струва ми се, хубава занимавка и за деца... 

Проект печат

Скоро бях на вълна фирмени печати. Така и така, ме беше хванала инерцията, се пуснах по надолнището и направих проекта на моя елхичков печат. Само някакви две години по-късно, надрасканото набързо момиченце, го прерисувах на Корел и е готово да стане истински печат. 

Аксесоар за коса

Гореща неделя! Следобеда - още по! Аз се отказвам от колелото и гребната - толкова не ми се излиза. Оставам си внас да мързелувам. Пия кафе, въртя двете любими програми, започващи с "F" и  подреждам кутийките с крафт-арт-смарт :) материали, в които цари невъобразим хаос. 

Заигравката се започна от тези копчета за ризи. Чисто белите са много интересни, но от опаката страна - с  меланжиран ефект, все едно са напръскани с розова и синьо-зеленикава боя. Странна приумица на дизайнера - този ефект по никакъв начин не се вижда, когато копчето е зашито по нормалния начин... Учудвам се на положените усилия, но пък за мен е добре - аз ще ги използвам именно от ефектната страна.

Виждам копчетата подредени върху възгланичка от плат. Не знам за какво ще служи на този етап бъдещата комбинация от копчета и плат (често пъти ми се случва), но започвам с изпълнението.

1. Измервам дължината на страната, по която са строени копчетета.

2. Прехвърлям мерките върху плат (естествено от риза) с мааалко оставен аванс. Минавам с машината, като през това време си мечтая за една Janome. Обръщам, пълня с вата, зашивам малкия отвор.

3. Подреждам копчетата върху възглавничката. Закарфичвам ги. Всяко се зашива или залепя. Накрая приших и малко стъклени тръбички между тях. 

До тук добре, както се казва. Но с какво предназначение да натоваря неделната ми творба?! Хм? Гледах, умувах и... съдът отреди това нещо, донякъде приличащо на брошка, донякъде на игленик, да се превърне в аксесоар за коса. 

Ластик в розово-лилаво, малко силикон за залепяне и нека влезе в употреба.

Да си направим бутониера. Проба

Сватбата! Детайли, детайли и пак, и отново...
На мен се пада миниатюрната част да изработя няколко бутониери от живи цветя, вероятно  рози.
Оказва се, че бутониера е доста лесно да се направи в домашни условия. Почти елементарно.

За моята проба използах:
Тел  и клещи за рязане
Органза или цветарско тиксо, или и двете (жегите абсолютно ме отказаха да обикалям за специалното тиксо, реших да видя какво ще се случи, ако ползвам само органза)
Цвете, откъснато от градинката пред блока

Какво по нататък?
Основната хитрост в цялата история е телта.
1. Около 10 сm тел се оформят, като форкета и се пробива цветето в неговата основа. Тук ми хрумва, че може да се ползва зелена тел и зелена органза, за да се наподоби истинска дръжка.
2. Вземам органзата, която е около метър, и я завързвам близо до основата на цветето. Тъй като е много "игрива", добре би било, да се фиксира с малко силикон към телта.
3. Започвам да осуквам органзата около телта от основата на цветето на долу, после тръгвам в обратна посока. От време на време може да се капва по малко силикон, за да не се размести органзата. Завързват се двата края на панделка (но да е красива, не като моята) или пък се скриват, за да се получи гладка дръжка.
Готово - за не повече от 5 минути имате нежна бутониера.

Едно колие и една гривна размишляват за обеци

Готови са поне от месец, но нещо се ослушвах със снимките.
Колието и гривната глътнаха около 130 коници на Swarovski. Харесвам преливащия ефект, който се получи.
Окончателният вариант беше измъдрен след продължително умуване и многократни телефонни разговори със сестра ми. Пълвоначалният цвят беше съвсем, съвсем различен от крайния, като между другото минах през какви ли не варианти. Не очаквах, че отново ще се спра на розово (прословутото розово, което ме тегли, като все едно да съм плюс, а то минуса на магнита).
Обеците към комплекта все още не са измислени - ако има, ще бъдат много малки.
Накитите ще сложа в разгара на лятото.

Сладки, сладки ягоди

Заниманието през последните няколко дни. 

В последно време често попадам на текстилни ягоди. А в приятния блог на стоте овце се натъкнах и на инструкциите за тяхната направа. 

Ами, остава да действам. 

Първо щеше да е само една. После реших, че ще пращам по пощата още две. След това се присетих, че и за 24-ти Май трябва нещо да подготвя за градината: + 3 бр. Да, обаче и на мен ми се иска ягодова брошчица. Тотал: 7 ягоди. Всяка отнема около 15-тина минути (обвързани с едно голямо "Зависи"). Платът ми не е на точки и семчиците трябваше да слагам допълнително. 

Една от "градинските".

Нискобюджетни

Съботите, на връщане от безкрайната разходка, ме досърбяват ръцете и се мушвам за бързо в „магазина за топчета” (кодово име). Изсипвам насъбралите се стотинки и се снабдявам с малко шаренийки.
Доста време ми трябваше да се престраша да си направя обе/ици (?!) от „тенекиени” държачи. Неочаквано, ушите ми до този момент се чувстват добре, но съм се приготвила във всеки един момент да бият тревога и да кажа „чао” на евтините украси.

Ев-ри-ка!

Извиках аз преди няколко минути, когато най-сетне разреших проблема с блога ми. Може би 2 седмици и отгоре, време ми отне, за да се оттърва от гадния червен екран, предупреждаващ че съм потенциално опасна. И тъкмо, когато отчаянието ме обземаше, прозрение ме осени!!! Беше елементарно (разбира се).
По-надолу ще опиша накратко как се преборих, за това, ако темата с вирусите не ви вълнува, смело пропускайте тази публикация.
И така, един ден червеният екран се появи. Не се уплаших. И друг път ми се е случвало - сещам се, че проблема го отстраних сравнително бързо. Ето тук добре е описано какво да сторим, когато сайта ни се събуди почервен.
Та, послушно отидох в страницата на google за уеб администратори и проверих какъв е статуса на блога ми (, следвайки линковете от червения прозорец). Изненада! Оказа се, че блога е чист откъм вируси, просто някъде в него се мъдри съдържание от друг сайт, който е заразен. ОК, мисля, че се сетих какво да правя. Тъй като това беше сайт, който съм добавила в списъка ми за четене, влезнах в блога, отидох в таблото за управление, от там в списъка за четене и премахнах нарочения сайт. Мина ден, два, три - проблема остана. Все още някъде имаше съдържание от болния (сайт). Реших да пиша на болния. Намерих ги във фейсфук, но се оказа, че нямат активност от половин година. Оставена е-поща - йок! Лошо, много лошо.
Между другото бях преровила поне 5 пъти всички линкове и страници на сайта за уеб администратори (webmaster tools). Изчетох какви ли не ръководства и не знам още какво, главата ми щеше да се пръсне от специфични термини и теми, с които бях на "Вие" повече от всякога. Следваха няколко дена застой и размишляване по въпроса. Признавам, бях стигнала и до вариант  да оформям дубликат на блога със всичките сто двайсет и шест публикации...
Поредната идея, която изкристализира е да влезна отново в списъка ми за четене (но вече през началната страница на самия блог tuy.onuy.blogspot.com, а не от blogger - тук не съм сигурна, че станах ясна) и да видя по някакъв начин дали не мога да извлека списъка като кодове (на програмен език, FTP, или както там се казва), и така да видя дали не се мъдри нещо съмнително във въпросната притурка "Блогове, които следя". Заредих tuy.onuy.blogspot.com, разбира се, появи се червеният прозорец. Натиснах бутона за продължаване на татък на собствен риск. Бях сигурна, че нищо лошо няма да се случи, все пак на няколко места бях се проверила и имах увереността, че блога не е заразен. Отидох на притурката с блоговете и какво да видя. Името на болния се мъдреше там, въпреки, че го бях бях изтрила от списъка в таблото за управление през blogger. Е, това беше препъни камъка.
Или на кратко, отново съм в играта!

Покана за сватба

Неотдавна ми беше зададена тема „Покана за сватба”.

Нямах предварителни насоки как да изглежда поканата освен едно изискване - да има снимка на младоженците.

Въртеше ми се идея поканата да бъде с формат „пощенски плик” (1/3 от А4 лист) и да е с много изчистен текст – кратко и ясно кой ще се жени, кога, къде. Край! 

Поразрових се тук и там да почерпя някакво вдъхновение и да се настроя на сватбена тема. Всичко интересно, което открих беше в чужди сайтове (заплувах в море от идеи и предложния).

Постепено виждането за поканата изкристализира в съзнанието ми и започнах да действам.
Това, на което се спрях се прави еднакво лесно и в Word, и в Corel, но ако ще се дава в печатница и е необходим pdf-формат – Corel е програмата, която работи във ваша полза. Определено качеството на pfd-ите, които генерира е значително по-читаво от това, което предлагат разните pdf-конвертори.

Галерията в страницата на MSOffice предлага доста приятни мотиви, които могат да се използват за целта на подобно занятие.
Шрифтовете, които изпозвах са StudioScriptCTT и Book Antiqua.

Заменям действителните и слагам случайни имена и дати, за да покажа резултата. 

Be organized...

Не мога да се въздържа да престана и продължавам да слагам всякакви листчета, бележки и подобни в изтормозения ми тефтер. Горкият! И когато всичките тези листчета и бележки се изсипят в чантата ми, се заканвам, че ей сега, нa мига, ще ги разкарам и започвам ревизия. Така, да видим - първото листче - трябва ми, другото - също, и третото, за жалост - и десето...
Така се стигна до "изобретяването" на 5 минутния аксесоар за тефтер, с чиято помощ нещата придобиха стегнат вид.

Захарната къщичка

Зюмбюлите отдавна прецъфтяха и моята къщичка е също толкова недовършена, колкото изглежда и на снимките. Остават дребни детайли, но точно те мъчат понякога, или по-скоро - всякога.
Сега се присещам, че първата текстилна къщичка направих, когато бях около, или малко над, 3 клас. Тогава къщичката я направих от 2 парчета плат, което се сещам, че неимоверно ме затрудни и ми извади душата. Сега, нещата се случват бързо - изрязвам по 2 правоъгълника за стени и 2 триъгълника за покрив. После съединявам. Обичам да става лесно.

Великденски кутийки с курабийки

Приятни и крехки се получават курабийките (бисквитките) по тази рецепта. Всъщност с рецептата се сдобих от Коледната забавна страница на Lidl. Тъй като няма как да дам линк, изписвам рецептата:

1 лимон

2 яйца

125 g растопено масло

125 g захар

300 g брашно

щипка сол

1 бакпулвер

Изтисква се сока на половиния лимон и се смесва с яйцата, захарта, маслото и солта. Добавя се брашното, смесено добре с бакпулвера (аз слагам около 1/2 бакпулвер). Тестото се разточва* с дебелина 3-4 mm. Изрязват се формички, които се нареждат в тава, с хартия за печене. Пекат се в предварително загрята на 180 градуса фурна (аз пека на вентилатор и градусите ги нагласям да бъдат около 170). 

Към рецептата се добавяха и някакви бонбони за украса, но този момент го пропускам.

* Разточвам върху хартия за печене, за да не залепва тестото за плота.

После нашите "яйца" ги подредихме в малки кутийки от картон в любимото наситено розово (и тук се изложих - файла с шаблона остана на пловдивския компютър, т.е. ще го кача едва след Великденските празници). Сложихме подложка от хартия за печене. Ръбовете на хартията направих вълнообразни за "по-така". 

 Следва капака, лента от пекарската хартия, малко цветно тиксо и готово.

Весели празници!

Още Великденска украса

Яйца от конци, които направих по тази идея. За разтвор, в който да потапям конците използах варианта "нишесте и вода". Минус - конците добиха "варосан" вид и цветовете избледняха. Като цяло, бях малко скептична, че ще се получат въпросните яйца, но, Ура! - взеха, че станаха.
Оставих да съхнат 1 денонощие. Готовите яйца окачих на клонка. Клонката поставих в малък буркан (пълен с почва). Бурканът ових с креп хартия, малко цветенца, направени от същата и ... към градината (транспортирането се оказа най-мъчната част от към опазване на композицията).

Великденска кошничка от хартия (и пиленце, или нещо такова)

Имах още малко работа по нея, но Дидко сутринта я грабна и каза, че днес иска да я даде на госпожата и така, преди да потеглим за градината, набързичко се спряхме пред блока за по 2 снимки.
Инструкциите за кошничката ползвах от тук. Всъщност я направих от отпадъци (така да се каже) - изрезките от цветен картон, които ми остават, не хвърлям - дожалява ми и ги събирам.
Довечера продължаваме с останалата част от великденската украса, която ще носим в детската градина.