Цвете от тюл

Последният ми работен ден от август, освен събиране на багажи, включваше и занимавка с ето това цвете - допълнение към туту-то. Ето тук има инструкции за направата на не същото, но подобно. Знам, че отдавна преживяха премиерата си из блоговете тези цветя и идват леко банални, но въпреки това ми харесват.
За завършек на цвететО - малко синьо мънисто и син картон, че розовото взе да натъртва (за тези от северна България - накъртва).

едно малко туту

Много лесно за направа, бързо получаващо се, няма шиене. Дори всеки с две леви ръце може да се справи с едно туту. И да се кривне с ножицата, последствия няма (де, да беше толкова лесно и с другите дрехи, а?) Сигурно вече не е останал човек, който да не знае как се правят, но за всеки случай слагам произволно взет линк за направата на този приятен аксесоар или дреха, ако може да се брои за такава. Единствената въпросителна, докато сглобявах поличката, се въртеше около това колко е талията на една тримесечна дама, но разбира се, в крайна сматка се ориентирах по дрешката.
Да кажем, че цялата история ми отне около 15 минути, 5 от които - да добавям или да не добавям още парчета.

Изключително ми се искаше да избягам от розовото (не че не го обичам, но е доста банално за бебета), но за пореден път трябваше да се примиря с това, което има в магазините, а не това, което аз искам... Така, че - да живее розовото!

на 6 ♫-D-♪-и-д-к-☼

Хоризонтът е чист! Безоблачен. Подухва лек вятър, попътен разбира се, и е тъкмо време за потегляне към Райския водопад или утешителната опция е - за морето. Морето мисля, че е съвсем приличен резервен вариант в случай, че се откажем от водопада...

Но първо да попразнуваме :)

организатор

Наложи се да имам още едно балончесто панерче. Ще е за лакове, пили, шноли, кремове и така на татък, които постоянно се мотаят на масата или под нея. Това е някъде към 10-тото (не за лакове, пили...а, въобще). Та, въобще чудна работа ми вършат бутилките. Ами, нямам май какво повече да разкажа за него.

Юли сутрин

Добруджа е море от слънчогледи в този момент. В 7 и половина сутринта е освежаващо да се пъхнеш в жълтите ниви. Нямах представа, че миришат толкова приятно и че листата боцкат (или поне съм забравила).
Джулай морнинг, наситена с много цвят за сетивата.

Щастливи вишни

В последния ден на юни се занимавах с малък пакет вишни, които така да се каже, спасих от  сигурната им съдба на злощастно хвърлени в кофата. След като няколко дена безуспешно се опитвахме да се справим с тях в офиса, започнаха да дават знаци, че скоро няма да стават. За това в края на седмицата просто взех пакета и реших, че ще ги правя на сладко. Спрях се на първата намерена рецепта, която се оказа безкрайно лесна за изпълнение. Въпреки, че бях си приготвила цели 3 бурканчета (каква оптимистка), на финала вишневото сладко се помести, цифром и словом, в 1 брой бурканче.
Тук искам да спомена, че с голям зор намирам в магазините истински сладка - от плод и захар, за това с най-голямо удоволствие в края на месеца ще го отворя и ще влезе в състава на торта.

камъчета

Снабдих се с нови акрилни бои и разбира се трябваше да ги изпробвам възможно най-скоро. Започна се едно инфантилно рисуване на гъбки, точки и цветенца. И маклото цветя, които имам (предимно кактуси), се виждат в чудо в момента и съвсем не е ясно какво отглеждам в саксиите - ако се съди по преобладаващо им съдържание - то, това най-вероятно са камъни...

Ранна снимка и явно е, че се очертава още един жарък ден. Добро утро, град!

за сватба

По заръка на сестрича - предназначена за нейна приятелка, за един от най-специалните дни в живота.
Както се вижда, няма и помен от сватба в композицията, но и като цяло целта беше такава - да се избегне типичния сватбен привкус (не, че има нещо лошо в него) и картичката да носи едно простичко пожелание - за добро, не!, направо за "шарено" настроение!
Честито, в аванс, и от мен!

на цели 4-ри!

Завършваме юнското преваляване на рожденници с Коки. Всъщност картичката е готова и си чака от цели 2 месеца. Въпреки, че този сладък каубоец присъстваше и на друга една, изначално бях си го подготвила специално за Коки - все пак е с червена маска на главата и няма как да е иначе.
Перфораторът ми изигра кофти номер и "наръфа" единия ъгъл, но да не наблягам на недостатъците.

А на Коки пожелавам най-големия подарък и да изяде наай-голямото парче торта!

картичка # рожден ден # лято и сладоледи разни

Оня ден. Беше два и нещо следобед - достатъчна жега, за да няма пукнат човек по тротоарите, обаче аз с бодра крачка излезнах с идеята да хапна сладолед. Награбих и картичката, която спретнах за татко - ще я снимам. Докато вървях и се оглеждах за подходящо местенце съзрях малко дръвче и с удоволствие реших да ползвам сянката му. Има си и пейка до него - идеално! Направих известно количество кадри, така че можех да се отправя за сладоледа. Е, в последствие констатирах, че краката ми присъстват на половината снимки, което директно ги прати в кошчето - все пак джапанки в обща композиция с картичка не е особено естетично ...

Опитите на внука да напише кратко пожелание на дядо си. Редичката цифри повече прилича на ЕГН, но всъщност някои от "нулите" не са нули, а просто огромни нулоподобни точки.

И тъй като вече е петък (нааай-после!), 5 часа, е добре да се отправям към 5-ти коловоз, че иначе съвсем ще укъснея за празненството!
.... и как особено приятно петъка съвпада с началото на лятото (мда, само липсва морето)

Камъче

Събрала съм си няколко морски камъчета, които някой ден уж  ще рисувам с бои. Дидко "рисува" преди известно време с акрилните и те вече не стават. Докато си взема някакви нови, темперни, акрилни или и аз не знам какви ще бъдат, пробвах как ще се получи рисуването с молив. Грубички стават линиите, но пък е приятно... Главичката сега ухилена се подава от саксийка, в офиса.

До след няколко дни :)!

Отчет за юни - с надежди да не е последен

Инерцията на творческите ми прояви се уби от раз, тъй като изпаднах в силно зубрачески период, покрай английски курсове и разни други километрични писаници, които най-скоро трябва да са готови...
Е, да, ама днес най-накрая трябваше да си взема дозата. Разбира се, че ни най-малко имам нужда от още една гривна, но имам нужда да я направя. Само с едно мънисто кубче, което оставих да си плава по въженцата.

А, ако някой случайно има мерак (или пък откровен зор) да се пребори с неправилните глаголи, може да учи и да се забавлява едновременно с този симпатично шашав преподавател :)))))) 

Бързай!

Вчера-следобед, когато спарата на работа поутихна, отново си преговорих, че сме на тържество в градината именно днес, 29-ти, а не в четвъртък, както мозъкът ми упорито продължаваше да си мисли. И подскочих! Букети, госпожи, пък аз не съм готова.
Миналата седмица бях започнала да правя малки картички, точно защото знаех, че тази седмица ще ми е трудно. Картичките бяха полуготови... Единственото успокоение беше, че поне се мъдреха в тефтера ми (прилежно си ги размъквах с мен вече 1 седмица уж да ги оцветя докато сме някъде по пейките или в нас); допълнително някои от елементите се оказаха незалепени и картичките нямаха дупки, съответно не бях си приготвила шнур... Ех, че кеф - в 5 свършвам, в 5 започва тържеството и липсват цветя. В 5 и малко бързо прелетях до съседното магазинче и докато чаках цветята да придобият приличен за подаряване вид, се заех с довършителна работа и дупки. Снимките - пълна импровизация, дори не виждах какво снимам, използвах моментите докато чакахме преминаващ влак и после в движение с колелото... Цяло чудо е, че бурният вятър не погуби нежните цветове, а ние успяхме да пристигнем на време за най-важните танци.

картичка с кеХчета/ за 1-ви юни

Гледа ме Дидко, че постоянно подмятам разни хартии из нас и не след дълго си поиска и за него да има картичка. Поръча си картичка с ...кеХче. "Не! (след малко се поправи) С две кеХчета. И да няма момиче!" (визираше картинката, която сложих на папката ми с рецепти).
Направих картичката не с 2, а с 8 кексчета - ами, където две, там са и осем :))) За оцветяването на някои от тях помага самия поръчител.

Толкова много сладкиши напомнят на празник. Кратък надпис и идеално картичката може да стане първоюнска.

картичка !Joyeux anniversaire!

Юни е месец, в който въобще не липсват рожденници. Има време принципно, но съм започнала от сега, защото ме съмнява, че следващите седмици разни ангажименти ще се изсипят върху главата ми. Първата картичка е готова. Малка закачка към бабата, учителка по френски - съвсем не съм сигурна дали правилно съм изписала пожеланията, но ако имам грешка, да се смята като част от чара на картичката.

Гривна от жадеит,

като онези, които толкова харесах преди известно време в блога на сестра ми. Това имаше в синята кутийка :) тра-ла-ла... цветни, готини и ваканционно настройващи топченца.
За свойтвата на жадеита казват, че:
"се използва като амулет стабилизиращ психиката, прави човек по-балансиран и разумен. Предпазва от конфликтни ситуации и помага за разрешаване на проблеми. Стабилизира и личния живот на притежателя си, предпазва го от лоши постъпки, от излишна ревност и подозрителност. Помага за по-доброто възпитание и намиране на общ език с децата. Защитава от лъжци, клеветници, съперничество и негативни енергии.
Вярва се, че жадеитът лекува бъбреците и надбъбречната жлеза, отстранява токсините, обновява клетъчната и скелетната системи и лекува зашити рани. Подпомага плодовитостта и раждането. Въздейства на ханша и далака. Балансира течностите в тялото и съотношението вода-сол/ киселинност-алкалност. Оказва силно полезно въздействие върху сърдечно-съдовата система и кръвното налягане".
Още интересна информация, и още

Доста впечатляващо, бих казала.

От своя страна, съм се приготвила да направя гривна "в мой стил", която изисква минимално вложение на време, но въпреки това напоследък времето не иска да ми стига и трудно опирам до изпълнението на проектите... Но и това ще стане!

.........след 12-тина часа:
Не насмогвам, именно защото се шляем интензивно след градина и пращам няколко поздрава от парка:
Гривната откъм зелената й страна....

Гривната откъм розовата й страна:

(с леееко префасониран дизайн)

И доза вдетиняване на възрастни:

Ай, забравана! За това: don't worry - be айляк!

За днес имах идеята да публикувам картичка, която трябваше да направя снощи, но малко по-рано заплесът ме застигна в зъболекарския кабинет и си забравих картоните там... За това реших, ей така, в петъчен дух, да сложа един айляшки кадър от изминалите празници на г-н Дидко - котката, син на черната Флора и оранжевия Дидко, и брат на Гарфиела. Не знам поради какви причини така хареса кабриото на Дидко - детето, че най-редовно го заварвах там, опънал котешки кълки. 

И тъй като нямам нищо съществено, което да покажа/ или пък кажа, не ми остава друго освен да ви пожелая да си прекарате едни силно айляшки 11-ти и 12-ти май! 

по лъжица прохлада ...в дъжда

Първият за годината домашен сладолед е готов. Шоколадов. Обаче какво стана - направихме сладоледа уж да се разхладим в майските избързали жеги, а взе, че заваля дъжд. Не че се разсърдих на по-нормалните температури или пък сладоледа ще остане не изяден, но ако знаех - щях да побързам и още минала седмица да направя. Този път спазих точната рецепта за Джелато. Моят не успява да стане гладък и кремообразен, защото нямам машина за сладолед, а да разбърквам сместа през половин час ми е невъзможно. Но това е от белите кахъри.

Белтъците, които останаха ги вкарах в свободна интерпретация и направих сладки със суров слънчоглед. Оформих ги във фри-стайл - само с ръце, дори не разточих тестото с точилка. Получиха се ммм, ами много приятни. Общо взето тайната е - колкото повече семки - по-добре (ползвах рецептата за блатовете на торта Габрово, която е лесна и бърза за изпълнение).

Сега имам проблем - как да опазя сладоледа да не бъде погълнат в целият си обем от 1 кутия от 1 брой човече...

картичка за 1-ви рожден ден

Ще ходим на важния първи рожден ден на един дребосък, за който приготвих и картичка. Придържам се към изчистените линии, поради липсата на опит и "по-така" инструменти.

С пожелания за много игри, овкусени с щипка бели! (но повтарям - само една щипка, не повече)