Висулка, примерно за бебешка количка

Бебешкият кръгозор постепено се увеличава и всякакви висящи занимавки са добре дошли. Въпреки, че имаме цял куп "купешки", нямаше как да не ушия едно бързо сърце, което да накипря до розовия жук (бръмбар, за който е забравил руския) - един постоянен и разноглед обитател на гюрука на количката.

Скоро и разни други дреболии.

точки

Най-сетне онези пантофки, прибрани от март почти станаха на ивените крачета.

Главата ми е като чаша, а идеите преливат като пяна на бира. С надежда съм,че скоро ще започнат да се материализират. 

Морско синьо

Всеки плаж е белязан от присъствието на своите си съкровища - на някои е пълно с охлювчета, други са отрупани със специфични миди, а тазгодишния беше богат на нетрадиционен дар - малки плочки от басейн, които в продължение на няколко дни събирахме (все пак не се откриваха толкова лесно, особено целите биваха ценна находка) и затвърдихме традицията да се приберем от почивката поне с 1 торба камъни, миди или в случая - с плочки. 

Някой ден ще се превърнат в малко морско пано.

Органайзер за бебешка количка

Ушиването на това чудо беше провокирано от чисто егоистични потребности. Разходките на вън неизменно са свързани с чаша кафе и нещо сладичко. Съответно трябва и местенце, където да ги сложа, a и има куп други дреболии, които всеки иска да са му под ръка. В голяма чанта, дори и с много джобове, голямото ровене става задължително.
Ето тук  намерих много хубави инструкции за направата на подобен органайзер, нещо което много рядко се случва в бг-блог, за което благодаря на Nevi_Bivalici.

Две стари чанти, тип плажни, продънени от употреба, ми свършиха чудна работа и бяха идеални да бъдат префасонирани във въпросния органайзер.

Ами, да излизаме докато шантавото време не е решило отново да ни завали.

Крачета, ягодки и забравена рокля

Крачетата на Ивана на 2 седмици. Тематиката е ягодова. Буйките определено са й големички и може поне още едно краче да влезе, но пък и в мое оправдание да кажа, че ми е абсолютно невъзможно да ги направя по-малки. Кройката намерих в интернет с ключовите думи "baby booties pattern" (точния линк остана на компютъра в Пловдив, а време нямам сега да се ровя отново). Спретнах и една много лесна рокличка, която беще част от композицията, но за съжаление и нея забравих в Пловдив. В най-добрия случай на есен ще й стои като блуза.

поздрав сватбен

Нарамили по един сладолед, отиваме на сватба. Тъкмо отдавна не сме ходили на разходка в Стария град.

Костюм за лаптоп

Костюм за компютъра ли шия ме запита Дидко, когато видя нарязаните и наредени квадратчета плат върху лаптопа. Даа, би могло и така да се нарече. Иначе костюма е ушит на принципа на калъфка за възглавница. Сложих 2 закопчалки от велкро за финал, въпреки че спокойно може и без тях и готово - пц-то може да скача в новата премяна.

от ръкави -> крачоли

Безобразно лесно и практично. Супер подходящо за горещи дни, започващи хладно.
Въпреки, че отдавна съм я срещала идеята, не знам защо чак сега се присетих да се възползвам от нея.

Градината - официално закрита!

Последните картички за градината.
Картофените печати ми станаха много любими и  действах с тях (сигурно в магазина изглеждам странно, купувайки 2 картофа, но изкуството е скромно и не изисква количества, характерни за 1 манджа).
Лекият момент на конвейрно изпълнение ме поизмъчи, но нямаше как да са по-малко. За успокоение - от есента, по една.

И за да има нещо за спомен за нашите мили госпожи, директорка и леля, което в същото време да може да се ползва - към картичките сложихме по химикал, препасан със зелени панделки.

И така, издигнахме се в образователната йерархия и продължаваме нататък.

шалченце

Започнах шала, да кажем, преди месец и половина. Уших го с почивки за 2 дни. Беше ми останала  за зашиване на ръка само дупката за обръщане (2-3 минути работа), но мързел ли, какво ли, ме подгони и така допреди няколко дни... Платовете са от стари мои ризи. Опитах се да прикопам и една мъжка с много свеж десен, но собственика не си я даде :)

Общо взето шкафът ми се напълни с незавършено производство, да видим на кое кога ще му дойде моментът.

Пролетен поздрав

Хубавки и свежи тефтери бяха пуснали наскоро в Лидл и докато една вечер се шляехме там, си казах, че ще свършат хубава работа и именно с тефтери Дидко ще уважи госпожите си по случай традиционното им мартенско тържество. Е, усилията ми се изчерпаха почти единствено в закупуването им. Намери ми се някакво време да им сложа разделители от сатенени ленти, да разпечатам поздравителни табелки и да препаша тефтерчетата с по една лента проста амбалажна хартия. Можеше много заигравки да се получат, но поради стечение на обстоятелствата трябваше да заложа основно на това, че си имат достатъчно цветни корици.

Не харесвам как ми се получават вечерните снимки, за това предпочитам макар и бързи, сутрешните кадри с истинска светлина.

експерименти разни трикотажни

Пиейки кафето сутринта, си поиграх с 2 блузи, еднакво омръзнали ми. От няколко дена им се канех :) Та, това сърце се появи на значителна част от гърба на едната. Нямаше как, обаче, да се самоснимам в облечено състояние...

Съкровището дойде!!!

:)))))))))))))))))))))))))  :))))))))))))))))  :))))))))))  :)))))))))  :)))  :))  :)
Тук ми трябват емотиконки на танцуващо, подскачащо и много ухилено човече... Най-сетне новата ми шевна машина е при мен, отдавна избрана, просто чакаща в ония дълъг списък "Предстои-закупуване"...
Бабината заслужено излиза в почивка и ще се радва на спокойствието да бъде просто семейна антика (всъщност Дидко я поиска за своя, щом повече няма да я ползвам - шиело му се и на него...).
Вече честно казано не помня как и защо се спрях на тази марка, помня само, че в главата ми беше голяма, голяма каша. Ето това ръководство за избор на шевна машина на сайта на Жаном е хубав ориентир.
Пробата, с която отрязах лентата са тези бебешки буйки:

Е, точките бяха запланувани да са от вътрешната страна, а отвън е дюс жълто, но някъде съм се разсеела, докато съм сглобявала парчетата.

Куфарът много ме подразни такъв един чисто бял и веднага реших да му освежа стерилния облик поне малко...

 Ами, Чаооооооо, за сега...

Честита Марта!

Бях накупила доволно количество топченца, мъниста и подобни дреболийки, от които да правя мартенички. Правих, правих, но честно казано накрая пластмасата много ми дойде и извадих кутиите с чудесиите. Та, отворих "фабриката" за кратко, за да понаправя и "живи" мартенички.

Направих n на брой питчици от вълна по метода "овалване между дланите със сапунена вода"

и после им прикачах "пипалца". На края по едно мънисто или филцово топченце в центъра и анфаса е готов.

Бях с намерението да ги "изложа" по-рано, че да послужат на някой като идея (правят се лесно и за голям брой са удачен модел), но все чаках сгодно време за снимки, но уви. Вече цяла седмица сутрините са мрачни, с много мъгла и тотално неприветливи. И днешната не прави изключение. Та слагам това, което се получи като снимки, правени в движение и почти между другото.

Забравих да снимам опаката страна със закопчаването, но по-късно ще добавя (и евентуално по-ставащи снимки)

поглед към Баба марта

Предназначени са за изложба в детската градина.
Топчетата на първата мартеница са подходящи за изработване и от деца. Малко парче вълна, намокрено със сапунена вода, се слага между дланите и от там нататък се процедира както се прави топче от пластелин. Стават за секунди.

За тази имах останало сърце от миналогодишните мартеници-брошки. Остана само да го напълня и да украся с няколко мъниста. Сърцето е предназначено е да бъде медальон.

За номер 3 също използвах реализирана идея - имах 1 вечер на разположение и трябваше да действам бързо, за това старите хрумвания ми бяха добре дошли.

Старт

 

Първата картичка за годината. Жалко, че времето не беше в моя полза, когато реших да снимам, но да не забравям, че все пак е февруари...

Зимно руло (криещо убийствена цифра калории)

Мечката се събуди от зимен сън и реши да пише ... за храна. И то каква! Едновремешно бисквитено руло или по-скоро - бомба, състояща се от масло (за да съм точна - много масло), пудра захар, конфитюр и разбира се, напоени бисквити. 1 нощ в хладилника и може да се напада.

златно/сребърно

Не мога да кажа, че съм запалена по златно-сребърната комбинация, но си признавам, че чат-пат ми се случва да се нося така, като в последно време, примерно.   

Преди имах едно такова колиенце, корда + перла - беше подарък към някаква си козметика и го носих буквално до изтриване на перлата, защото горката дори не беше истинска. Вчера с кеф си го възстанових. Май от тогава ми датира любовта към този тип постнички бижута. 

Ето, сега ми хрумва, че трябваше да си взема още 2 топченца перли за обеци. 

Порция хризантеми

Ами, да... отново дойде ред да извадим ентусиазма и дните от вкъщи-до градина-до работа и обратно да се занижат в безкраен ред. Като за начало - имаме обичайните подготовки и сме едни от многото комплекти "родител + дете", носещи по стрък цвете. Спираме се на хризантеми - малко старомодни като излъчване, но аз ги харесвам много.
Картичките-етикетчета изфабрикувах от останали ми изрезки (не хвърлям буквално и най-малките парченца - свидят ми се, а пък и виждам, че има смисъл да ги пазя).

Доста хладен ден, чисто есенен или иначе казано - време е да се накича с кестен. Бях забравила, че имам подобно чудо на бижутерията, но мрачната сутрин някак си ми припомни факта, че миналата година и такова нещо съм си направивила.

Dolce Vita

Преди да започна картичката нямах кьорава идея как да изглежда. Оставих нещата да се случват в движение:
1-во в магазинчето да избера цветове за картони - избрах.
2-ро - да реша как точно да оформя фона - реших.
3-то - заших фона към основата (май тази година вадя машината, само когато правя картички)
4-то - установих, че все още не съм избрала картинка. Цветовете на фона веднага ми казаха, че трябва да е с нещо вкусно и сладко, например - сладолед.
5-то - докато бях разпердушинила всички кутии, ми се мерна изрезка от розова мрежичка. Без много да й мисля, просто я вкарах в композицията.
6-то - в Пловдив не остана време за снимки. Днес малко трудно се оказа да намеря фон (всъщност, ако бях си сложила по-подходящи дрехи, възможностите щяха да са по-големи)
7-мо. И накрая мога да просто да кажа "Честит рожден ден, сестрич!!!"

И малко есенен пейзаж ...