дребосъчета за бебешка главица

Най-сетне и ивината главица се накичи с нещо, направено от майка й. Oформи се добра колекция за има-няма половин час. Използвах налични фибички без декорация, които преди 7 години усмиряваха дидковия перчем. Моделът е доста немирен и засега 3 броя успях да документирам.

Бялото сърчице е от незакичена мартеница. Поръсих с малко искрящи тръбички за захарен ефект.

И малко неделно безгрижие........

още отпечатъци

Малко приключение се оказа да се вземе отпечатък от бебешка ръчичка - да отвориш юмручето, да го задържиш разтворено, да опазиш четката, боичките, чашката и т. н. от другата ръчичка, да задържиш бебето без да се върти като шило, и пак да отвориш юмручето и да успееш да го "залепиш" разперено на хартията. 

Аз успях от 2-я опит да получа що годе читав отпечатък. Първият стана една голяма плесканица. Баткото беше лесен - на драго сърце сам се намаза :)))

дамски дарове

Ето ги и тазгодишните осмомартенски тефтери - за госпожи, баби, леля и други заслужили. Сладурските корици ме накараха да си оставя и един за мен (все пак и аz съм "заслужила"), едвам се спрях на десен :) 

Отпечатък жизнерадост

Този път акварелните цветя се превърнаха в картина. И към картината семпла картичка.

Спасителна операция

Стига толкова публикации с манджи, да се върнем на по-приятните занимавки.
Разбира се, не откривам топлата вода, видях, че отдавна някой се е сетил за нещо подобно, но наскоро ме сполетя озарението как да си спася горките накити от бебешките ръце, които между впрочем дърпат толкова силно, че често пъти си казвам "е, този път герданът ми замина".
Най-лесното и бързо решение е в шепа дървени топчета, здрав шнур и плаващ възел. Аз се заиграх и направих още един отвличащ вниманието гердан, който не знам дали ще издържи дълго на стихийните дърпания, но съвсем скоро ще стане ясно.

Веге-бонбони

Бонбоните, които правих няколко пъти през декември. 

Предисторията: 

Рових се в "нета" за някакви домашни бонбони в началото на миналия месец, трябваше ми рецепта за 13-ти. Неведомите съдбовни пътища ме отведоха до сайта vanilakitchen и рецептата на тези какаово изглеждащи топченца. Едни от първите думи на ваниловата публикация бяха "13 Декември". От 365 дати в годината да попадна точно на тази, за която ми трябваха си беше доста "тра-ла-ла" и разбира се си казах, че това са бонбоните. 

Без печене, без захар или каквито и да други вредности. Не може повече да искаш от едни бонбони. Спокойно може да се прекалява с тях! 

Нова година - нов късмет!

Мисля си колко хубаво би било, ако мога само с мисъл да управлявам компютъра или с гласова команда - също съм съгласна. Поне 5 поста си чакат и незнайно дали скоро и въобще ще се появят в дневника...
Две седмици по-късно ми остава време да пожелая "Честита Нова година!"
След лазурното небе, което имахме на Коледа, баба Зима се събуди и ръсна снежец и донесе новогодишно настроение.

каша

Контингентът вкъщи, чакащ за порция следобедна закуска се състои в:

- 1 бр. постещ; 

- 1 бр. почти 6 месечно;

- 1 бр. батко, който мнооого лесно вързва кусури на манджите.

Как да направим бърза закуска за всички? Отговорът изкочи от 1 пакет кавяв ориз, който кротко си стоеше в шкафа. Защо кафяв? Разбира се, защото всичко полезно си стoи в негo, докато от полираният, горкия, е изтръгнато всичко ценно. Заслужава си да се прочете повече за азиатсия диамант - например, ето тук много хубаво е разказано.

И тъй, поизчистих ориза, измих го и го метнах във фурната да се изсуши - стоя около половин час при 80 градуса (стъпки, които следвах от прочетените препоръkи за приготвяне на домашна бебешка каша в bg-mamma). После - смлях го всичкия и си го прибрах в стъклен буркан. Сварих известно количество, оставих да се задуши и добавих няколко пасирани банани. Всички са доволни. За чувствителни стомаси e добре бананът да не е суров, а да е минал през огъня. 

Най-лесният сладкиш

Едва ли съществува по-лесна рецепта за сладкиш от тази, която използвам последния месец. Има и съществен бонус - съдът за печене се ползва и за подготовка на сместа. Така след като сладкишът е вече във фурната, в кухнята не се търкалят 10 купи, които чакат за миене, а само шпатулата, с която съм разбърквала.

И така, нужни са:

1. Чаша и половина брашно - пресято

2. Чаша захар 

3. Сода за хляб - горе-долу 1 чаена лъжица 

4. Какао - не го меря, ръся смело

5. Ванилия

6. Солчица - слагам няколко щипки

Всички продукти се слагат в съда, в който ще се пече (на дъното поставям хартия за печене) и се разбърквт много добре. Правят се 2 кладенчета - в едното се слага 1 супена лъжица бял оцет, а във второто - 5 с. л. олио. Всичко това се залива с 1 чаша вода и се бърка до получаване на гладка смес. Пече се в предварително загрята фурна (към 180 градуса) за около половин час.  Пека на вентилатор. Накрая проверявам с клечка за зъби какво е положението. На финала, слагам отгоре малко сладко и кокосови стърготини, или вие - каквото обичате и е готов за хапване. Дори може да се превърне и в торта за рожденик.

"Зелени" спагети

Днес мозъкът ми роди тази рецепта, която е постна и бърза, и вкусна, надявам се.

1. Метнах да се задушат на пара малко броколи, кръгъл зелен боб и спанак (всичко това замразено, което прави нещата много лесни). Количествата - на око.
2. На тигана в същото време загрях зехтин с + няколко слилидки чесън, които се изваждат, след като си пуснат аромата.
3. Към зехтина добавих накълцани на ситно гъби и връзка магданоз. Посолих.
4. След като гъбите се задушат, добавих готовите зелении, половин авокадо на кубчета, смляно но не много на ситно индийско кашу (беше печено и осолено, за това повече сол не сложих). И разбира се, спагетите (пълнозърнести ползвам от доста време - вкъщи никой не е разбрал, че са такива).
5. Който не пости, да слага смело и кашкавалче и вече гарантирам, че ще се получат много добре.

много лесни постни сладки

За тези симпатични топченца са ви необходими:

100 ml растително масло (ползвах олио)
200 ml вода
180 g пудра захар
брашно, колкото поеме (ползвах брашно с набухвател. Предварително го пресях)
бакпулвер
ваниия
микс сурови ядки смлени (сложих около 50 g)

Рецептата взех от виртуалното пространство, но промених някои компоненти.
Тъй като не бяха указани абсолютно никакви подробности как се случват нещата около тази рецепта, процедирах така:
1. Пуснах фурната да се загрява на вентилатор на около 180 градуса.
2.През това време смесих всички съставки без брашното, което добавях на порции. Направих тесто, което почти не лепне. Оформих топченца.
3. Пекох приблизително 25 мин. върху сладкарска хартия.

Висулка, примерно за бебешка количка

Бебешкият кръгозор постепено се увеличава и всякакви висящи занимавки са добре дошли. Въпреки, че имаме цял куп "купешки", нямаше как да не ушия едно бързо сърце, което да накипря до розовия жук (бръмбар, за който е забравил руския) - един постоянен и разноглед обитател на гюрука на количката.

Скоро и разни други дреболии.

точки

Най-сетне онези пантофки, прибрани от март почти станаха на ивените крачета.

Главата ми е като чаша, а идеите преливат като пяна на бира. С надежда съм,че скоро ще започнат да се материализират. 

Морско синьо

Всеки плаж е белязан от присъствието на своите си съкровища - на някои е пълно с охлювчета, други са отрупани със специфични миди, а тазгодишния беше богат на нетрадиционен дар - малки плочки от басейн, които в продължение на няколко дни събирахме (все пак не се откриваха толкова лесно, особено целите биваха ценна находка) и затвърдихме традицията да се приберем от почивката поне с 1 торба камъни, миди или в случая - с плочки. 

Някой ден ще се превърнат в малко морско пано.

Органайзер за бебешка количка

Ушиването на това чудо беше провокирано от чисто егоистични потребности. Разходките на вън неизменно са свързани с чаша кафе и нещо сладичко. Съответно трябва и местенце, където да ги сложа, a и има куп други дреболии, които всеки иска да са му под ръка. В голяма чанта, дори и с много джобове, голямото ровене става задължително.
Ето тук  намерих много хубави инструкции за направата на подобен органайзер, нещо което много рядко се случва в бг-блог, за което благодаря на Nevi_Bivalici.

Две стари чанти, тип плажни, продънени от употреба, ми свършиха чудна работа и бяха идеални да бъдат префасонирани във въпросния органайзер.

Ами, да излизаме докато шантавото време не е решило отново да ни завали.

Крачета, ягодки и забравена рокля

Крачетата на Ивана на 2 седмици. Тематиката е ягодова. Буйките определено са й големички и може поне още едно краче да влезе, но пък и в мое оправдание да кажа, че ми е абсолютно невъзможно да ги направя по-малки. Кройката намерих в интернет с ключовите думи "baby booties pattern" (точния линк остана на компютъра в Пловдив, а време нямам сега да се ровя отново). Спретнах и една много лесна рокличка, която беще част от композицията, но за съжаление и нея забравих в Пловдив. В най-добрия случай на есен ще й стои като блуза.

поздрав сватбен

Нарамили по един сладолед, отиваме на сватба. Тъкмо отдавна не сме ходили на разходка в Стария град.

Костюм за лаптоп

Костюм за компютъра ли шия ме запита Дидко, когато видя нарязаните и наредени квадратчета плат върху лаптопа. Даа, би могло и така да се нарече. Иначе костюма е ушит на принципа на калъфка за възглавница. Сложих 2 закопчалки от велкро за финал, въпреки че спокойно може и без тях и готово - пц-то може да скача в новата премяна.

от ръкави -> крачоли

Безобразно лесно и практично. Супер подходящо за горещи дни, започващи хладно.
Въпреки, че отдавна съм я срещала идеята, не знам защо чак сега се присетих да се възползвам от нея.

Градината - официално закрита!

Последните картички за градината.
Картофените печати ми станаха много любими и  действах с тях (сигурно в магазина изглеждам странно, купувайки 2 картофа, но изкуството е скромно и не изисква количества, характерни за 1 манджа).
Лекият момент на конвейрно изпълнение ме поизмъчи, но нямаше как да са по-малко. За успокоение - от есента, по една.

И за да има нещо за спомен за нашите мили госпожи, директорка и леля, което в същото време да може да се ползва - към картичките сложихме по химикал, препасан със зелени панделки.

И така, издигнахме се в образователната йерархия и продължаваме нататък.