Първо - едно пловдивско лято, комбинирано с южно изложение доведе до пожълтяване на хартията.
Второ - гладех си аз преди седмица, да кажем, декоративната покривка за масата и опс, ютията била на памук - така стопих покривката и се облещи дупка неприятна на нея. Тц, тц, тц... къде гледаш, къде?!! Прибрах я и започнах да мъдрувам какво да я правя. И идеята не след дълго дойде - полюлея, пожълтялата хартия, дразни ме. Чудесно, ще се прави нов! Махнах хартиените висулки и нанизах на теления кръг покривката. Понеже стоеше доста увиснала, трябваше по някакъв начин да разперя долния й край (кръг). Около метър тел щеше да оправи положението, но уви нямах толкова. За това пък имах предостатъчно въже за простор - от онези със стоманена нишка. Нанизах, колкото трябваше, 5 снежинки в добавка и готово.
Първият коментар: "Мамо!!! Какво прави тази покривка на лампата! Покривките са за масата..."
- Да, да - знам.
Всичко трябва да влиза в употреба!!! Ама и Дидко е направил хубава "забележка":)
ОтговорИзтриванеДа, обичам, когато всичко си намери своето място. Най-лесно е да се хвърля...
Изтриване