понеделник, 5 септември 2011 г.

Септември

Релакс през последния отпускарски ден за тази година. 
В началото на лятото си намерих късметче - малко розово сърце в междублоковите пътеки - кално и неугледно, но пък пръстта го беше спасила да остане здраво - оказа се кристалче Svarowski (, когато след няколко седмици го преоткрих забравено в джоб и го разгледах внимателно). Сложих го на отдавна неносена гривна. 

Имам завършени някои дребни проекти, но се бавя със снимките. Други са започнати и недовършени - ще чакат за свободно ми време.
Началото на един завършен проект (тазгодишното море беше с тема, свързана с тази разновидност мидени черупки. Най-голямата, която намерих - истински гигант).

Началото на един незавършен проект - започнат около 12 вечерта преди няколко дни. Получиха се лоши снимки (телефона ми иска мноого слънце, за да станат добри).

сряда, 31 август 2011 г.

С помоща на една сламка


Дидко днес е с температура (подозирам тих протест срещу наближаваща детска градина). Добро средство за облекчение на температурата е чаят. Въпреки, че иначе много обича чай, Дидко отказа да го пие. Сложих една сламка в чашата и така чаят веднага стана атрактивен и беше изпит.

вторник, 30 август 2011 г.

Кутийки от старо списание

Използвах инструкциите от тук, за да направя тези кутийки. Стават лесно и бързо и дори не е нужно лепене. Необходими са само стари списания и за всяка дреболия може да се осигури собствена "къщичка".
Забавно е на края да видиш как картинките са се пречупили...
От вътре.

понеделник, 29 август 2011 г.

Букви в купа


 Имаме вече половината азбука.
Скроих буквите и ги зашиш преди почти месец, но едва преди няколко дни успях да ги напълня с вата и да ги завърша.
Добре е да има 2 комплекта, за да може да се изписват повече думички.
Проекта е идеален за оползотворяване на изрезките от плат.

И така, татко:

 Мама:

 В играта включихме и спящата Флора, въпреки че нейното Ф още не е готово.

сряда, 24 август 2011 г.

Ваканция

Дълги слънчеви дни. Събиране на миди, камъчета и разни други морски раковинки...
Подариха хвърчило на Дидко. Морският бриз го вдигна до най-високия облак...
И рожден-денова торта на плажа...
За Дидковата торта тази година почерпих идея от прекрасния блог на Dimitriana.
Това е едва втората ми вита торта и стана не съвсем съвършена на външен вид (а и разходката до морето нанесе някои поражения).
Рецептата я спазих с 2 изменения: 1. В крема (, който стана превъзходен) сложих сладко от боровинки вместо пресни горски плодове. 2. Блатовете оставих не сиропирани.
Основната рецепта за фондана разделих на 3 и получих точно количество, колкото да покрия тортата.
Тъй като намирането на по-специфичните продукти ми коства наистина много обикаляне, споделям пловдивски опит:
Глицерин и глюкоза, необходими за фондана, в крайна сметка открих в аптеките (общо двете струваха около 2 лв.).
Фиксатор за сметана намерих единствено в Kaufland (в групова опаковка по 5 броя са).
Течна сметана, която да е от мляко, а не от хидрогенирани мазнини има в Lidl (не е подсладена).
Усилията си струваха!
А рожденника получи дългоочакваната си кола и беше много, много щастлив...


сряда, 3 август 2011 г.

Края на Юли

Докато юлското слънце раздаваше изгарящи милувки и в Пловдив стана невъзможно да се стои, офисът ни взе решение за спасяване от жегите да избяга високо в планината. Следва 1 седмица на прохлада, излети, силно ограничена комуникация със света "там долу" (и малко работа). За наш късмет, хванахме времето на билките и с най-голямо желание си набрахме бял равнец, мащерка, малко жълт кантарион и планинска лайка.
Ден последен - излет, посветен специално на билкосъбиране.
Целта е намерена - туфичките от мащерка се появиха.
Поредна чешма (водата е ледена). Надписът разкрива, че е преживяла 130 лета.
След чешмата ни зарадваха горски ягоди! 

Белият равнец, завързан на букети се обръща с цветовете на долу и се закача да съхне. Останалите билки се разстилат върху хартия. Оставят се на сенчесто, прохладно и сухо място.
И така, след не много дни чаят за зимата е готов! Съхранявам в хартиени пликове.




събота, 30 юли 2011 г.

Меки букви

Дидко е вече на 4! Нека има слънчево и пъстро детство!
Изписах му името с мекички и цветни букви, за които ползвах кройката от страницата на Ottobredesign - азбуката там е латинска, за специфично "нашите" букви трябва да се майсторят нови шаблони.
Намерението ми е да направя останалите 26 букви и да се получи забавна азбука, пък ще видим търпението до къде ще стигне, особено нервите като опрат до странно завъртените щ, ц, ю, я. Още днес се захващам...

петък, 29 юли 2011 г.

Зайка № 2

Заминава при сладкия Коко.
Действията вече са отработени. Зайката се получи гладко и безпрепятствено - нямаше разшиване на уши, очи, разваляне на дрехи, чудене около кройките и прочие подобни рачешки действия. Единствено остава Коко да си я хареса.



вторник, 19 юли 2011 г.

Кутия за бижута

Експериментирах с бутилкови дъна с различен диаметър. Получи се нещо като Барбаронче. Приюти гердани, гривни и разни други скъпоценности. 

неделя, 17 юли 2011 г.

Цветна Зайка

Моята първа Тилда - морковена и мноого цветна. Създаването трая 3 вечери. Отдавна се натъквах на тези Тилди из разни ръкоделски форуми и блогчета, оказва се имат доста поклонници, но някак не им обръщах внимание. Едва последно време ме заинтригуваха и реших да опитам, а и ми се правеше някаква кукла. Тъй като не бях сигурна какво ще излезе като краен резултат я правих от подръчни, а не специално купени за целта, платове, които далеч не отговарят на "изискванията" за Тилда. Накрая се получи една малка цветна тилдова бомба. Вариантите за имена минаха през Цветка, Цветилия, Фифи Листото (заради маскировъчния ефект на едното око), дори първоначално ми приличаше на момче, но накрая си я оставих просто Зайка.
Кройката и инструкциите ползвах от тук.


събота, 16 юли 2011 г.

Легло за спящи красавици

Куклата на дъщеря ви си няма собствено място за сън и отмора и още не предприели поправителни действия?! Хубавото е, че решението е почти светкавично - необходими са само десетина минути преценно майчино време и неголямо парче кашон (+ макетен нож, молив и линия). 
Леглото се състои от 3 елемента, които условно наричам основа, предна и задна табла (не съм запозната с професионалната терминология, може и да звуча смешно).
Стъпка 1: Изрязах основата. Леглото ще се сглобява без лепене, за това оформих тясна част, която ще се мушне в таблите по-късно. За целта, от всеки ъгъл отнех малък правоъгълник.
Следва изрязването на таблите. Предната (до която ще е главата) е с 2 cm по-висока от задната. Таблите ги правя малко по-широки от основата - от всяка страна оставям 1,5 cm повече в сравнение с основата.
Стъпка 2: Решавам, че матрака ще е на 2,5 cm от земята. Правя линия с молива.

Стъпка 3, 4: Намирам средата на основата и на предната (високата) табла. Върху основата маркирам лентата, което ще изрежа с макетния нож. Не правете цепнатината прекалено голяма, за да стои конструкцията стабилно - изрязаната ивица трябва да е малко по-тясна от дебелината на велпапето. Повтарям действието със задната основа.
Стъпка 5, 6: Следва преустройването на таблените ръбовете в заоблени краища. За шаблон ползвах CD. Разбира се, таблите може да си останат и така - правоъгълни.
И накрая, преди сглобяването, реших да направя малко сърце на предната табла (най-пипкавата работа от цялата история).

Там, където тиксото на кашона e наранило цвета, оцветих с фулмастер в същия цвят.

Хубаво свойство на тази мебел е нейната компактност. 

И накрая, остана мекичко да постелите...



сряда, 6 юли 2011 г.

На гости в ПЪРВИТЕ СЕДЕМ


Едно юлско гости в Първите седем, където намери място първоначалния облик на моето писание, свързано с приготовленията около посрещането на едно бебе. Ето тук може да се види актуалната версия на "Митичния списък". Успех на всички в съставянето на най-добрия такъв! 

вторник, 21 юни 2011 г.

Разни летни от плат

От утре започва поредица от командировки и пътувания. Старият ми несесер е твърде голям, а и на мен ми се шиеше, за това, ей така, набързо си направих несесер в по-мини размер. Нямах цип под ръка (а и честно казано, не обичам да шия ципове), за това сложих велкро по цялата дължина на отвора.

Лятна чанта с цвят на плаж и джапанки. Удобна е, а и гърба ми е доволен докато съм на колелото, вече е прекалено топло за раница (и то от кожа).
Въпреки, че снощи имах друга по-важна работа за вършене, упорито не се отлепих от машина докато чантата не стана готова.
Днес астрономическото лято пресича СТАРТ-линията, весело да е на всички!

понеделник, 6 юни 2011 г.

Виолетови сърца




Прекрасен цвят, който все повече и повече харесвам. Фотоапарата трудно улавя красивия ефект и различните нюанси в цвета, които се получават между играта на кристала и светлината, но все пак се вижда нещичко от хамелионовия му нрав.
Каталожното име на цвета е Vitrail light, размер на сърцето: 14,4mmx14mm.
Елементи - сребро 925. Обиците са на винт. Размер на главичката - 4mm.
Автоснимките, които се опитах да направя не стават сполучливи. Ще потърся помощ и допълнително ще покажа как стои на ухото.
На пръв поглед цвета изглежда претенциозен, но на практика, се съчетава успешно с широка цветова гама точно заради лекия хамелеонов ефект на кристала. Тази универсалност ме кара още повече го харесвам.

сряда, 1 юни 2011 г.

Детство мое


Вместо поздрав за хубавия празник, слагам няколко размисли и заключения данаилови:

Гледа кутията от сешоара, на който има снимка на жена.
- Мамо, как се казва тя?
- Ооо, не знам.
- Ами, питай я! - ме приканва той, все едно няма по-естествено нещо от това да попитам жена от снимка за нейното име.
***
Една сутрин влизаме в асансьора. Някой е пушил и мирише много неприятно на цигарен дим. Данаил веднага прави констатация:
- Пуши на цигари!
*** 
Взел колана от халата на баща си и подскача.
- Мамо, виж, аз скачам на мъже!
***
След градината, аз:
- На какво си играхте с това момиченце (бяха останали последни двамата)?
Следва мислене и след малко:
- Амиии (продължава да мисли), бягахме и кашляхме.
Даа, тази игра определено ме впечатли.
***
Данаил се е разрисувал - обсипва листа с точки и само с точки. Питам го какво е това. Той супер възмутено отговаря "Ами, очи!" Чак се засрамих колко съм непрозорлива, че да не ги разпозная.
***
- Мамо, защо се караш на котката?
- Защото краде.
Отива при баща си и му докладва:
-Тате, котката пърде.
А после насмита и котката:
-Ти защо пърдеш, а?
Таткото въобще не схвана какво е направила животината.

Весел празник!
Pin It button on image hover