Легло за спящи красавици

Куклата на дъщеря ви си няма собствено място за сън и отмора и още не предприели поправителни действия?! Хубавото е, че решението е почти светкавично - необходими са само десетина минути преценно майчино време и неголямо парче кашон (+ макетен нож, молив и линия). 

Леглото се състои от 3 елемента, които условно наричам основа, предна и задна табла (не съм запозната с професионалната терминология, може и да звуча смешно).
Стъпка 1: Изрязах основата. Леглото ще се сглобява без лепене, за това оформих тясна част, която ще се мушне в таблите по-късно. За целта, от всеки ъгъл отнех малък правоъгълник.
Следва изрязването на таблите. Предната (до която ще е главата) е с 2 cm по-висока от задната. Таблите ги правя малко по-широки от основата - от всяка страна оставям 1,5 cm повече в сравнение с основата.
Стъпка 2: Решавам, че матрака ще е на 2,5 cm от земята. Правя линия с молива.

Стъпка 3, 4: Намирам средата на основата и на предната (високата) табла. Върху основата маркирам лентата, което ще изрежа с макетния нож. Не правете цепнатината прекалено голяма, за да стои конструкцията стабилно - изрязаната ивица трябва да е малко по-тясна от дебелината на велпапето. Повтарям действието със задната основа.

Стъпка 5, 6: Следва преустройването на таблените ръбовете в заоблени краища. За шаблон ползвах CD. Разбира се, таблите може да си останат и така - правоъгълни.

И накрая, преди сглобяването, реших да направя малко сърце на предната табла (най-пипкавата работа от цялата история).

Там, където тиксото на кашона e наранило цвета, оцветих с фулмастер в същия цвят.

Хубаво свойство на тази мебел е нейната компактност. 

И накрая, остана мекичко да постелите...

На гости в ПЪРВИТЕ СЕДЕМ

Едно юлско гости в Първите седем, където намери място първоначалния облик на моето писание, свързано с приготовленията около посрещането на едно бебе. Ето тук може да се види актуалната версия на "Митичния списък". Успех на всички в съставянето на най-добрия такъв! 

Разни летни от плат

От утре започва поредица от командировки и пътувания. Старият ми несесер е твърде голям, а и на мен ми се шиеше, за това, ей така, набързо си направих несесер в по-мини размер. Нямах цип под ръка (а и честно казано, не обичам да шия ципове), за това сложих велкро по цялата дължина на отвора.

Лятна чанта с цвят на плаж и джапанки. Удобна е, а и гърба ми е доволен докато съм на колелото, вече е прекалено топло за раница (и то от кожа).
Въпреки, че снощи имах друга по-важна работа за вършене, упорито не се отлепих от машина докато чантата не стана готова.
Днес астрономическото лято пресича СТАРТ-линията, весело да е на всички!

Виолетови сърца

Прекрасен цвят, който все повече и повече харесвам. Фотоапарата трудно улавя красивия ефект и различните нюанси в цвета, които се получават между играта на кристала и светлината, но все пак се вижда нещичко от хамелионовия му нрав.
Каталожното име на цвета е Vitrail light, размер на сърцето: 14,4mmx14mm.
Елементи - сребро 925. Обиците са на винт. Размер на главичката - 4mm.
Автоснимките, които се опитах да направя не стават сполучливи. Ще потърся помощ и допълнително ще покажа как стои на ухото.
На пръв поглед цвета изглежда претенциозен, но на практика, се съчетава успешно с широка цветова гама точно заради лекия хамелеонов ефект на кристала. Тази универсалност ме кара още повече го харесвам.

Детство мое

Вместо поздрав за хубавия празник, слагам няколко размисли и заключения данаилови:

Гледа кутията от сешоара, на който има снимка на жена.

- Мамо, как се казва тя?

- Ооо, не знам.

- Ами, питай я! - ме приканва той, все едно няма по-естествено нещо от това да попитам жена от снимка за нейното име.

***

Една сутрин влизаме в асансьора. Някой е пушил и мирише много неприятно на цигарен дим. Данаил веднага прави констатация:

- Пуши на цигари!

*** 

Взел колана от халата на баща си и подскача.

- Мамо, виж, аз скачам на мъже!

***

След градината, аз:

- На какво си играхте с това момиченце (бяха останали последни двамата)?

Следва мислене и след малко:

- Амиии (продължава да мисли), бягахме и кашляхме.

Даа, тази игра определено ме впечатли.

***

Данаил се е разрисувал - обсипва листа с точки и само с точки. Питам го какво е това. Той супер възмутено отговаря "Ами, очи!" Чак се засрамих колко съм непрозорлива, че да не ги разпозная.

***

- Мамо, защо се караш на котката?

- Защото краде.

Отива при баща си и му докладва:

-Тате, котката пърде.

А после насмита и котката:

-Ти защо пърдеш, а?

Таткото въобще не схвана какво е направила животината.

Весел празник!

Предпразнично

Следобед сме на тържество. Днес е последния официален учебен ден на Дидко.
Цветя-Слънца за учителките.

Новата ми рокля. Ще я облека за пръв път. Превъзходно се комбинира с обиците.

Самосвал за пясъчника

Обещах да не пиша повече за бирени бутилки. И ето, че пиша. Отново. Попаднала съм в някакъв такъв период явно, не мога да избягам от тях :)

Та, миналото лято забравихме торбата с пясъчни играчки на плажа. А времето вече е идеално за безкрайни игри на вън и разбира се те включват задължително пясък. Казах си, ще направя временен самосвал на Дидко, докато дойде ред на новите плажни инструменти.
Той охотно се включи в майсторенето.

 1. Пробихме 8 капачки с пирон.

 2. Нанизах 2 броя капачки на дървено шишче, промуших през дупките и сложих други 2 капачки.

 3. Отрязах шишчето на желаната дължина. С другото шишче си помогнах да измеря точно къде да пробия другата двойка дупки. Повторих стъпка 2.

4. Следват дълги игри.

За щипките

Помните ли ги? Подобни торбички за щипки, като бях малка, често се виждаха по терасите. 

Стар детски потник, закачалка от някоя дрешка, 3 шева* и торбичката е готова.

*Шевовете са означени с пунктирана линия

Дойде време да я изпера и набързо й направих заместник. Бутилковата кошница се оказа доста удобна – мисля да си я запазя - отдавна се чудя къде да слагам разните парцалчета и други дреболии, които използвам на терасата.

Риби и бутилки от бира

Последно на бирена тема, обещавам (поне в близкото предстояще).
Тези дъна от бутилки на бира си намериха своята риба в коридора, до огледалото. Удобни панички, в които лесно виждам и намирам търсеното. До сега пробвах с разни чантички, джобоподобни органайзери и прочие, но ме измъчваха, вместо да ме организират.
Идеята беше да има още една паничка, обаче кламерите се оказаха доста проклети за работа и оставих за друг път.

Кокосова бомбичка

Обещах на сестра ми една бомбичка и за нея. Напомня ми за онези чанти от кокосов орех с цип...
Жалко, че не правят бирените бутилки и в други цветове - розово, да речем.

на гости в КРОКОТАК

Много мрачна и дъждовна сряда. Обаче за мен се оказа изключително приятна - "Кутийката на цифрите" днес е на гости в КРОКОТАК. 

Дани, благодаря за поканата! 

С пожелания за безброй бъдещи вдъхновения,

Елица

Обици Сърце

Най-сетне, първите ми обици! Такива, каквито искам от доста време - семпли и ежедневни. Направата им беше свързана с известен брой перипетии, но така е по-сладко. 

Желанието ми беше, висулките да са кръгли, но късмета ми е бил да са сърца. Но пък се получиха добре. Цвят на Swarovski-сърцата - SILVSHADE. Елементите са от сребро. Супер претенциозните ми уши не усетиха некомфорт, нито сега, нито от сините цветенца от сестра ми. 

Ако някой желае да (си) дари радост, приемам поръчки - от палитрата може да изберете вашият цвят (с извинения за недоброто качество, но ще търся алтернатива). 

Натурално

Радвам се на новите си ALVERDE-придобивки - много нежен крем за ръце с екстракт от червени боровинки и балсам за устни (без консерванти, синтетични аромати, оцветители, минерални масла и животински деривати, със суровини от екологично чисти райони).
Кремът попива бързо и не оставя усещане за мазно и "тежест" върху кожата. Има дискретен плодов аромат, който не дразни носа.
Червила не обичам, за това пък харесвам балсамите за устни - този е с лайка и е почти незабележим.

Лопатка за котешки гранули

До сега сипвах с ръка гранулите на Флора. Много нетърпелива котка, винаги се бута като теле в ръката ми и задължително част от гранулите се разсипваха около купичката. Следва досадно събиране от земята. И това по много пъти на ден.

Лопатката от бирена бутилка (вече взех да им ставам фен, въпреки, че бира не обичам) се оказа много удобна - не си цапам ръцете, мога да изсипя храната в купичката, докато Флора е завряла цялата си глава в нея, заедно с предните крака (понякога съм сигурна, че това коте си е объркало видовата принадлежност), без да разсипя нито едно зрънце. 

С две думи - доволна съм!

Ключодържатели

В неделя, след разходката с Дидко, се прибрах с пакетче с разноцветни дрънкулки и висулки.
От блестящото жълто сърце направих ключодържател, който да освежи връзката ми с ключове, която иначе никак не изглежда романтично (по-скоро вида й навява асоциации "дано това не се срещне с главата ми"). Синджирчето го затворих със стопер (, който далеч не е пригоден да затваря такива синджири и се получи малко грубовато, но с това разполагаха в магазина...)

Силиконовата лента и розовата пеперуда се превърнаха в ключодържател-гривна за ключа на колелото (почти ново, на има, няма и месец, а времето така и не се оправя, че да му се нарадвам като хората). 

За да не се разхожда пеперудата свободно, с клещи направих импровизиран стопер от кламер. 

И накрая една пеперудка за "бомбичката".

Лимонова бомбичка

Вместо с боядисване на яйца, в събота преди Великден, се занимавах с тази щурава идея,  открадната от мен от ей това място (където могат да се видят още много хитри предложения).
Използвах дъната на 2 бирени бутилки от 2,5 l, които изрязах с макетен нож. С ножица дооформих кривините. Дупките пробих с най-обикновена игла (тънка), като дори не ми се наложи да я загрявам, за да минава по-лесно - пластмасата се оказа достатъчно податлива. Около зашиването на ципа няма особености, освен че препоръчвам да се работи с по-дълъг конец, тъй като е неприятно правенето на възли, предвид специфичната форма и материал на "произведението".

 В края на ципа монтирах "ухо", с което затварянето/ отварянето на кутийката става по-лесно.

Докато разфасовах бутилките, Данаил вършееше в градината на баба си и няколко лалета си намериха място в гърлата на бутилките. За последните имам някаква идея какво ще им се случи в бъдеще, но ще ми трябват още доста изпити бутилки от бира...

Малък подарък

При дидковите баба и дядо в Северна България няма интернет (поне за сега), няма Picasa, Facebook и пр., и няма как да видят снимките му, освен да им ги занесем, примерно, на диск. Един бърз хартиен калъф и ето, че стана малък подарък.

Трансформация

Днес съм с шал и нямаше как да сложа колието-подарък от сестра ми. Трансформирах го в гривна. Една бърза снимка, докато си вземам 5 минути почивка. Харесвам цвета - лазурен и летен.

Слънчево за телефон

Много си харесвам стария калъф за телефон, но се захаби и прокъса. Запретнах ръкави  (машината и без това беше взела да хваща прах) и  му направих заместник в слънчево жълто - от малки парчета, останали от предишни шивачества. Така, хем калъф се получи, хем поразчистих кутията с изрезки.
Все още не съм решила как ще се закопчава. Вероятно с велкро, като стария...

Част от работния процес.
Тъй като този калъф го направих, вероятно, по възможно най-сложния начин, се отказах да снимам по нататък и да разказвам за "производствения" процес.
...
20.04.2011

Трябваха ми няколко дни, за да оформя окончателния вид на калъфа - вече е със "закопчалки" от велкро и официално влиза в употреба. 

Торбичка скъпоценности/ радост

Подарък от сестра ми (за поръчки - Tania_1977@abv.bg)! Hand-made. Сваровски, сребро, органза... ммм, балсам за всяко женско око.

Иначе и аз съм се снабдила с клещи. Чакат своята първа задача. Сърбят ме ръцете...

Що е то?

Ами и аз още не съм съвсем сигурна. Още една reuse-идея или по-скоро recycle, или и двете, ако въобще има значение това. А резултата го глася за постелка, за пред банята примерно. В момента съм в застой - "преждата" свърши. Правя я от ленти стари дрехи, съединявам ги, като при плетенето (на 1 кука), умишлено оставям всички възли от лицевата страна. Харесва ми как се получава. Ако някъде има място с по-малко реснички, могат допълнително да се добавят. Забавна занимавка.

Първопролетно настроение

 Дали от насъбралата се напоследък работа или по-скоро от пролетен мързел, в апарата ми имаше насъбрани доста "цветни" снимки. Денят тематично е подходящ да ги изкарам на бял свят и виртуално да отбележа Първа пролет.
Торбичка с коренче, стръкове лалета (които толкова успешно освежават офиса и се противопоставят на чашите с кафе и кулите от папки), разни други саксийни, раздавани през месеца...
Коренчето го увих първо в целофан, за да се задържи влагата, а отгоре оформих вързопа с декоративна хартия. Беше предназначено за цветарка, която се оказа, че е загубила точно този модел цвете.
Ето и схемата (обещана някъде в предните постове) на импровизираната кашпа от картон и безопасни игли.
И още една идея за опаковане на саксии в стил хартия-картон-безопасни игли (уж беше документирано, но снимките ми се губят... ) - идея 2.

...

намерената снимка на идея 2 

още една намерена 

Занимание "Оцветяване"

Данаил периодично проучва съдържанието на секцията в хола и последния път изрови един френско-български разговорник. Разговорникът се оказа златна мина с картинки за оцветяване. И така, през изминалите 4 почивни дни основната тема за занимание беше "Оцветяване". Така разговорникът живее своя втори живот и се радва на особено внимание, поне докато картинките не свършат.

Честита Баба Марта!

Честита Баба Марта! Навъсена и облачна, но си е нашата Баба Марта, така че няма да се сърдим.
Котката Флора си получи и нейната специална брошка. Изкъпана, бухнала и пременена се фръцка из нас.
Една от калинките кацна на нарциса на първомартенски рожденик - тези дни ще го чакаме да цъфне (нарциса имам предвид). Хартиената кашпа я направих буквално за 2 минути, докато Данаил ми подвикваше от спалнята да четем приказки (снощи). Ще сложа и нещо като инструкция, но маалко по-късничко.