Печат собственоръчен - първи опит

Има голямо очарование в ръчно изработените печати. Реших да пробвам и аз. Преди около 2 месеца започнах да търся резци. Проверих в няколко "квалитетни", добре заредени иначе книжарници, но с такова нещо като "резци за линолеум" не разполагаха, дори някъде ме поглеждаха малко странно. И вчера, отивайки принципно за хляб, открих така търсените резци в една затънтена квартална книжарничка (странно как нещата се случват тогава, когато най-малко очакваш. И това е като неписан вселенски закон.) Тъй като нямаха линолеум, взех на сляпо една по-голяма гума.

Как да си направим сами печат е добре разказано тук.
Нарисувах моята картинката - буквата "Е", трансформирана като цвете. Отпечатах картинката върху гумата. Гумата! Ах, гумата! Оказа се много, много трошлива и тотално неподходяща за целта на занятието. Може би в качеството си на триеща моливи е невероятно добра, но за изработка на печати - абсолютно лош избор.

 И все пак стигнах до първата щампа. Ненаситена и груба, но нали си е от моя първи печат и ми стана мила. Дори все пак прилича до някъде на първообраза си.

Тук приключвам с поста. Има разсейващи фактори около мен и някак не мога да си събера мислите...

В цвят "Водно конче"

Чуден есенен ден. И много подходящ за снимки в парка.
Част от обяда ми в съчетание с един много закъснял подарък - колие с кристал Swarovski, 6 стъклени мъниста, цветна корда и сребърно закопчаване. Първоначалната ми идея беше съвсем изчистена, но накрая се получи този резултат - също ненатруфен, а може би и постен за нечий вкус. Добивам смелост в движение и следващия път ще пробвам нещо по-така.

Веселба и малка чанта за ръка

Понякога, като излизам на вън, не ми е нужно присъствието на цялата дамска чанта, а вземам само телефон, портфейл, ключове. И после трябва да си ги стискам в ръка - уж с по-малко багаж да съм, пък се получава още по-неудобно. Поради тази причина преди няколко вечери си направих малка чанта за ръка.

Докато се опитвах да направя няколко снимки на малката чанта, не знам кой на кого пречеше повече - Дидко на мен или аз на дидковата игра.

Получи се това:

И накрая стана съвсем невъзможно да си довърша работата. Идеята беше да има още няколко кадъра, но явно ще бъдат направени по друго време.

...........................................................................................

Дойде и момента за продължението. Поглед от вътре.

la simplicité

Едно от нещата, които отдавна стоеше в списъка "Да направя". Изчистено едноредово колие от корда и плаващо мънисто. Много семпло и едва забележимо.
В, събота, запътили се към събитията от Ноща на музеите, влезнах съвсем на бързо в магазинчето за бижу-материали. Вечерта, като се прибрахме, сглобих елементите и най-накрая колието беше зачеркнато от списъка.
А преди да дойде ред на моето колие, беше нашата нощна разходка.
Стартовата точка - Археологическия музей. Оказа се интересно място за четиригодишни. Непознати предмети и много въпроси (това какво е? а, това? а, това?...)

Поредното обяснение на висок глас по темата "Какво има пред мен".

След това - към Стария град. Успяхме да хванем, макар и към края, детската програма в Етнографския музей. 

Както често се случва при мен, батерията на телефона свърши в разгара на събитията и трябваше да приключа със снимането.

И така, рисувахме, разглеждаме, ядохме сладолед и се спуснахме обратно към центъра. 

Джумая джамия беше отворена - никога не бях влизала вътре. Голямото пространство и мекия килим, привличаха като с магнит децата. Включително и Данаил бързо забрави напътствията, които предварително получи. Кълбета, бягане, въргаляне, гонене с другите... след като едвам го изкарах, поиска на други ден пак да сме дойдели :))

И силите ни стигнаха някъде до тук. Решихме да се прибираме. Много топла нощ, почти жега.

Хризантеми за 15 Септември

По случай днешния 15 Септември нямах възможност за по-особена подготовка и съответно не успях да взема, както обичайно, саксийни цветя за учителките на Данаил. Затвориха и близкото цветарско магазинче до офиса, което толкова ми беше удобно в подобни случаи. 

Разнообразието на близкия пазар беше отчайващо ограничено и с Дидко в крайна сметка се спряхме на варианта по стрък хризантема. Без финтифлюшки. 

Взех акварелен картон в приятно весело жълто и изрязах етикетчета. На тях залепих семпло послание с усмихнато слънце от името на Дидко. Завързах с бижутериен конец. И сме готови за утре, т.е. за днес!

 Желанието ми да запечатам днешния ученик беше посрещнато с убийствен "ентусиазъм". Но поне в градината дидковото настроение се оправи и той с желание подари цветята си.

Връзка за ключове

Имам си правило - всички ключове да са заедно. В противен случай винаги, ама абсолютно винаги съм забравила поне един.
Старата ми връзка за ключове се беше изхабила доста, започна да ме дразни вида й и махнах ключовете от нея - така няколко дни подред губих ценно време в непредвидено връщане за този или онзи ключ.
И така, в понеделник вечер и без друго не ме ловеше сън, реших да си реша :) проблема с нов ключодържател. Тук има инструкции, ако все пак на някой са му нужни.
Вече отново всичко съм събрала на едно място и хубавото е, че ключодържателя трудно ми убягва от погледа.

Гривни от мъниста

Обичам мъниста. Имам слабост към гривните от тях. 

Разглеждайки този блог и моделите в магазинчето, ми се прииска една такава гривна - съчетание от стъклени и метални мъниста.

Първо си избрах зелено резедаво.

Както често се получава, не можах да се спра след първата. Ръцете ме сърбяха още.

Измъкнах една стара гривна (или подобно на гривна), която преди години бях намерила. Въпреки лошия вид все ми свидеше да я хвърля и ето, сега, дойде момента да я преправя. 

И за да са три, за щастие, си избрах още един цвят от нежни розови мъниста.

Резултата е забавен и шарен - все пак още е лято!

Петъчно тирамису

Сутринта на този петък започнах с кафе и тирамису. Ммм...!!! 

Когато търсех рецепта, попаднах на това място. Прочетох рецептата, прочетох и коментарите под нея. Чудейки се по кой вариант да работя, накрая реших да ги съчетая. 

В единия случай суровите жълтъци някак не ми се нравят (миризмата им силно ме отблъсква). Дори и накрая да не си личат по никакъв начин, психологически десерта няма да ми е вкусен. За това приготвих крем Забайоне. От другия вариант (, който се води safety) сметаната не ми е ОК  - заложих на разбити белтъци. Ако се притеснявате от салмонела - измийте старателно яйцата, обтрийте ги със сода за хляб, накиснете в хлорен разтвор за 10-15 мин., отново измийте и евентуалните гадини ще бъдат унищожени. 

Все пак мисля да пробвам и със сметана - струва ми се, че крема ще стои по-плътно, докато с белтъците е някак отпуснат. 

Алкохол не сложих заради Данаил.

Явно настроена на тема Тирамису, после се позабавлявах с направата на портфейл (калъф или несесерче, не знам как точно да го определя) в цвят като сладкиша. Нарекох го за подарък. 

Следва едно дълго обяснение за това как 4 парчета плат се превърнаха във въпросния портфейл.

И така, кройка нямах, за това първата стъпка беше нейното приготвяне.

Направих шаблона. Като размери се ориентирах по телефона ми.

Накрая трябва да се получи портфейл с капаче отпред. 

Налагам шаблона. Очертавам.

Трябва да имам 2 големи парчета (за лице и вътрешна част) и 2 малки (за лице и вътрешна част). Лицевият плат е смес от вълна и синтетика, а вътрешния е памучен.

Започвам да работя с големите парчета (които представляват гърба и капака на портфейла). Маркирала съм до къде ще стига предното парче. От там започвам да шия по линията на капака.

Линията на капака е мината.

Преди да премина на татък, трябва да направя парчето, на което ще се постави халката за ключове.

Приглаждам с ютията.

Зашивам. Правя по един тегел и от двете страни.

Слагам халката (а може и накрая да се постави).

Следва съединяване на двете лицеви парчета (малкото и голямото кафяви). Внимавам добре да съвпаднат тегелите. Слагам и лентата с халката.

Закрепям и от другата страна. 

През цялото време и без това оскъдното ми работно пространство се ползваше и от друг мераклия.

Кафявите парчета са съединени. Следва да сглобя флоралните парчета.

Готово.

Обръщам от лицевата страна и правя тегел околовръст на капака.

Получава се това.

Обръщам обратно от опаката страна на двете кафяви парчета. Намирам средата на заобления тегел.

Прегъвам и на около 1 см правя напречен тегел, за да се получи 3D дъно. Повтарям и от другата страна.

Обръщам от лицевата страна. Остава да се съединят двете предни парчета (външно и вътрешно).

Последни бодове.

Воалла! Калъфчето е готово, липсва му само копчето.

Миг, след като сме излезли от шивачката. 

И за да си има кусур калъфа, му сложиха копчето леееко на криво. Макар, че не е очебийно ме дразни тази кривост, но е непоправимо, така че този калъф ще е такъв. 

Готов за консумиране!

Малка идея

Гениалните неща са съвършено прости. 

Десетки пъти, непоискано, съм играла с кабелите на уредите на онази игра на лабиринт от детските списания. Решението на тази голяма досада видях тук. 

Морски елементи

 Мидичките от морето - висящи на абажура, слепени две по две. Подрънкват приятно, когато ги закача.
За пробиването им (оказа се не толкова лесна работа) използвах дрелка и най-малката налична бургия. Въжето е от изкуствена материя, наподобява коприна. Краищата му леко обработих със запалка, за да не се разнищват.

Тази си виси на дръжката на шкаф - използвам като приспособление за закачане на фиби, шноли и подобни.
С останалите черупчици (цяла кутия) не знам какво да правя. За сега.