Тебеширени животни

Кой е казал, че формичките за пясък се ползват само на пясъка? Че те са идеални калъпи за домашен тебешир.
Трябват ви само формички, вода и гипс. Последният се продава по железариите - около 60 ст./kg.

Първият ми тебешир нещо не искаше да излиза от формичката, за това се сетих да намажа останалите с нещо мазно от вътрешната им страна (мас, олио, козметичен крем - каквото ви сърце дава).
А безцветните отливки са двуфункционални - освен като тебешири, може да се ползват като фигурки за оцветяване с боички.
И нека игрите започнат!

Честит Рожден Ден!

Края на Юли Дидко стана на три. За Дидко е важно тортата да е с много свещи и да има кола. А за мама е важно тортата да става за ядене.
Една-две седмици преди тържеството бях в близкия магазин, където ми се мернаха готови блатове за торта - изкуших се да спестя малко време и ги взех от рафта. Обаче след като проверих съдържанието, преброих 10 Е-та + "любимия" маргарин. Оставих обратно блатовете.
В крайна сметка, дидковата торта тази година беше от пандишпанови блатове с "детски" крем и сметана.

Блатове: За торта с Ф 26-28 cm.
7 яйца
14 с. л. захар (с връх)
14 с. л. брашно (равни). Ако ползвате обикновено брашно, добавете към него 1 ч. л. бакпулвер.
Белтъците се разбиват със захарта на гъста пяна. Добавят се жълтъците и се бие още 3-4 мин. След това, оборотите на миксера се намалят и лъжица по лъжица се добавя брашното. Изсипва се в намаслена тавичка, поръсена с брашно или грис (аз сложих на дъното хартия за печене). Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна, като след 10-тата минута се намаля на 160. Пече се на 3 пъти, като мислено сместа се разделя на 3 равни части. Може и на веднъж да се изпече, като блата след това се разрязва - трябва да е напълно изстинал и да разполагате с остър нож и лека ръка.
За какаови блатове, на всяка добавена лъжица какао, се слага 1/2 лъжица брашно по-малко. Може да се добавят ситно смени ядки.
Рецептата е от Тортената библиотека на bg-mamma.
Блатовете могат да се приготвят предварително и да се съхраняват до 1 месец във фризера, като преди използване се оставят 2-3 часа на стайна температура. Точна така направих и аз, за да ми е по-леко покрай цялата останала подготовка.

Крем Ванилия
1 l прясно мляко
4 яйца
1 ч.ч. захар
1 ч.ч. брашно
2 пак. ванилия
Яйцата се разбиват със захарта. Прибавя се по малко от брашното и една и половина чаши от общото количество прясно мляко, до получаване на еднородна смес.
Останалото прясно мляко се поставя на котлона да заври и тогава към него с непрекъснато бъркане се прибавя яйчената смес. Вари се до сгъстяване. Когато е готов се снема от котлона и се прибавя ванилията, като се разбърква добре. В млековарка, крама става бързо и лесно.
Източник: eZine.bg
Когато приготвям този крем обикновено слагам от 1 до 3 яйца. Този път въобще не сложих, заради топлото време и дългия път от 500 км, които тортата щеше да пропътува.
Така се получи, че не успях на направя фондан, за това намазах отгоре със сметана, поръсих със захарни пръчици, а отстрани със смлени орехи. За финал няколко знаменца, резедав Merc от 56 година и тортата е готова.

Цветя от морето

Идеята е точно 10-годишна. Бяхме на море. Един следобед, когато почивахме в стаята, по телевизията даваха предаване за Школата за детски мозайки в Бургас, в която децата се занимаваха точно с това - правеха чудни мозайки от морски камъчета. Прибрах се от морето с няколко торби камъни. Е, камъните от 2000-дната година от Каварна отдавна са намерили други предназначения (основно за украса в саксиите), но ентусиазма да направя морска мозайка не ме напусна.
И така, 2010 нааааааааай накрая се сдобих с рамка от винкел (големия препъни камък), а Румен (мъжа ми) ме снабди с бетон при една от поредните му строителни дейности. Творих в 10 вечерта, в почти пълен мрак, Дидко въодушевено слагаше най-неподходящите камъни насред рамката и въпреки всичко се получи нещо :).
Следваща стъпка - всички камъчета да се лакират ... и да им намеря място в нас.

Мозайки от кръжока на ПГ "Кольо Фичето", Бургас.

Капачкови играчки

Идеята е от Тук и Тук.

Хубавото е, че капачките се правят от безопасна за здравето пластмаса. И докато голяма част от обикновените пластмасови играчки са с неизвестен състав, тук сме сигурни, че няма забранени химикали.

Бързи покривки за пикник и възглавничка за коте

Почивните дни преподреждах гордеробите и в един от тях намерих прибран любимия ми чаршаф на чайничета и цветя - преди време се скъса по средата и го извадих от употреба, но знаех, че някой ден ще ми дойде музата и ще го претворя. Е, денят дойде. Изрязах 4 парчета от краищата на чаршафа, където плата е запазен, с ярки цветове и хубава плътност, и направих на бързо покривки за пикник.

От няколко дни имам сладка компания - котето Дидка. Оказа се, че много й харесва да спи върху коша за пране и веднага ми хрумна да направя мека възглавничка от останалата част на чаршава - е, поизбеляла е леко тази средна част, но Дидка няма чак такива претенции. Имаше и бонус - малко кубче за игра, което може да видите как се прави в Крокотак.

Между другото, направих и торбичка за чаения сервиз на Дидко, чийто части са разхвърляни из цялата къща (последно намерих 2 лъжички в шкафа ми за бельо), та, исках веднъж за винаги да събера въпросния сервиз на 1 място. Използвах останала торбичка от играчка (която е от по-дебел материал) и мрежичка, пак от някаква дидкова джаджа. Съединих ги на машината и се получи идеална торбичка. За щастие бях запазила и закопчалката на мрежичката, така че сервиза да няма как да мърда.

Корони от хартия за детския празник

Необходими материали:

• Картон за чертане (кадастрон) и/или полукартон - аз използвах стар календар, дълъг около 40 см и папка от бял картон (за изработка на "тройките");
• Тиксо;
• Ластички латексови;
• Материали за украса и работни инструменти (телбод, ножица, линия).

1. Разчертайте работния лист на ивици с желана широчина и ги изрежете.

2. Залепете лента тиксо в краищата на хартиените ивици.

3. Разрежете ластичките на 2 и направете възелчета в краищата им. Защипете ги към подсигурените с тиксо краища на короните. Възелчетата са като стопери и непозволяват ластичката да се измъкне през телчето.

4. Решете какъв елемент ще използвате за короните и го скицирайте върху листа - аз избрах "тройки", защото Дидко скоро ще става на три години (за целта използвах картонената папка, тъй като материала е добре да е стабилен, за да не се деформира елемента и да клюмне като го монтирате към основата). Изрежете формата и оцветете/ украсете по ваш вкус (с камъчета, мъниста, пухчета, цветни пера и т.н.). Защипете елемента с телбод (а, може и да залепите) и сте готови.

Благодарение на ластичката, короната е freesize и ще пасне идеално на всяка кралска глава.

Ето го и Рожденника.

И вълкът цял, и агнето сито!

Слингът! Нещо много простичко и толкова съвършено. Опитах и живота ми с бебе стана по-спокоен и хармоничен.

Когато Данаил беше бебе, шевната ми машина нито беше в ред, нито пък аз се мобилизирах да търся плат и да ходя по шивачки да ми направят. Действах мързелешката - ползвах обикновено парче цветно хасе (за носене на хълбок) и чаршаф, когато носех Дидко на гръб. Изумително удобно – с километри съм вървяла с Данаил, тежащ 11 кг. Ръцете се „развързват” – спокойно може да се сготви, да се притича до магазина, да сe мине с прахосмукачката... и през цялото това време имах за компания едно спокойно и предоволно бебе. Пълно олицетворение на познатата поговорка „И вълкът сит, и агнето цяло”.

поглед отзад

изглед отпред (все едно имате бюстие без презрамки)

Обясненията ми за вързване на гръб из един форум:
Използван е сгънат чаршаф (сгъната е дългата страна). Сядате на легло, детето е прилепено с корем за гърба ви, граката му са на нивото на кръста ви (хубаво е да имате помощник 1я път, необходима е малко сръчност). Обвивате детето с плата, като долният ръб трябва да му дойде до сгъвките на краката. Хващате свободните краища, които идват на гърдите ви. Прехлупвате ги един върху друг, като добре сте пристегнали и започвате да навивате на руло от горе на долу. Правите поне 4-5 превъртания, за да се получи стегната "сглобка". Остават да висят двата долни края на плата. Тях ги вързвате на възел. Гърдите ви спират чаршафа да се изхлузи на долу, но и татковците могат да носят така, въпреки липсата на естествени възвишения. Може да се измисли алтернатива на вързването, например вместо на руло, може да се пробва с горен възел.

На хълбок. Просто вързвах плата на възел и напред! Важно е долния ръб на слинга да идва до сгъвката зад коляното, а горния да стига до мишниците на детето.

Ето и подобрен вариант на слинг за носене на гръб, измайсторен от мама Escorial за нейната Карина.

и напътствията й за ушиването:

Розовото парче - правоъгълника, който обхваща гръбчето на бебето е: 45х33 см
Към него са пришити презрамките, които са: 2х (135х10 см)
Правоъгълника и пришитите към него презрамки съм подсилила с три ленти (сгънати като bias tape) с ширина 5 см (разгънати - 10 см)
Колана е 95х10 см
Зашила съм ги така, че всъщност видимата розова част остава: 23х30 см
Това са размерите без добавка за подгъв и зашиване. Тях си ги добави сама, колкото ти е удобно (бел. а. текстът е автентичен - оригиналът е отговор към конкретна майка).
Плата е нещо като велур - памучен плат, подобен на този, с който правят джинси, но няма райета.

мама Escorial и Карина в действие

Споделено от Escorial: "Това, което съм направила всъщност може да се върже и отпред, т.е. детето да е отпред, а презрамките да се кръстосат отзад на гърба. Когато излизам на дълга разходка предпочитам така да я връзвам, защото не ми се уморяват толкова раменете, а и се чувствам по-спокойна като е пред мен и я гушкам когато пресичам улици и светофари".

П.С.

Благодарности на Escorial (Мария Комитска) за предоставения материал!

В своя блог, Бу също е показала как да си направим слинг без шиене.

За дамски съкровища

Новото попълнение в магазинчето - несесер за дамски съкровища. Изработен от хасе в закачливи летни цветове.

Обиколник за детското легло

От лесно по-лесно. Нарочвате няколко калъфки за възглавници и им пришивате връзки. Може да сложите рапиди, през които да промушвате връзките - въпрос на предпочитание. Експериментирайте и с размера на възглавниците.

А детето като поотрасне и свалите матрака на най-ниското ниво, легълчето се превръща в удобно малко канапе.

Аз, митичния "Списък за бебето" и моя избор

Лека-полека идва момента, когато трябва да се подготвим от към материалната страна, за да посрещнем нуждите на бебето и да улесним самите себе си в новото ежедневие. Какво е необходимо да се вземе за целта? Трябва ли да изкупим целия детски магазин, за да осигурим спокойни дни за нас и детето ни? Трябва ли всичко да е ново и скъпо, за да покажем на целия Свят, че искаме да сме добри родители или е добре да се замислим над "зеленото" мото Reduce, Reuse, Recycle (Намали, Използвай отново, Рециклирай) и да не се срамуваме да бъдем разумно пестеливи. В отговор на въпроса, във виртуалното пространство бъка от теми из форумите, има десетки списъци, препоръки, хвалби и отрицания. А влезне ли човек в реален магазин става страшно - главата му се замайва от изобилието на бебешки артикули и родителя без опит здраво закъсва.

Беше предизвикателство да направя стегнат списък на наистина необходимите неща (и още по-голямо предизвикателство - да се придържам към него).*
*Текстът, по-долу, отразява личния ми опит по темата. Целта му, в никой случай, не е да приканва към закупуване на определена стока и/ или марка, а само и единствено да подпомогне родителя при избора на най-доброто за него и детето му. Или да кажем, че давам "храна" за размисъл по темата.

Легло

Мислех, че това е едно от най-важните неща, с които трябва да се снабдим час по-скоро. Бебето като се появи, друго взето-невзето, легло трябва да има. И така, бях някъде в 7-я месец, когато в нас имаше бебешко креватче. Исках да е от дърво - изглеждаха ми по-стабилни и естетично издържани. В интернет попаднах на обява на употребявано легълце на идеална цена - леглото беше от масивна дървесина в натурален цвят (точно като този на мебелите ни в спалнята, с голямо чекмедже на метални водачи, три нива на височината на матрака, махаща се предна решетката, колелца (което ми позволяваше, по-късно, да го местя без проблем), малък размер (60х120). Имаше и опция да става люлка. Въобще, всички екстри, които могат да се желаят, направо в десетката.

Като бебе Данаил спа във въпросното легло може би 2, най-много 3 седмици. Оказа се безкрайно изморително по безброй пъти нощем да ставам, да взимам бебето, да се връщам на спалнята, за да го кърмя, после пак да ставам, да го оставя по нааай-внимателния начин и накрая и аз да си легна... и тъкмо заспала, хайде отново... За това вечер започнахме да спим заедно, а през деня го приспивах на спалнята и така описаната гимнастика отпадна. Ако ще спите тамдем с бебето, хубаво е да инвестирате в качествен матрак и разбира се, протектор за матрак.

Все пак леглото вършеше някаква работа - махах предната му решетка, долепях го до спалнята и така хем беше като бариера срещу падане, хем мястото се увеличаваше, и спяхме спокойно и на широко.

Едва след 2 г. и 8 м. влезна истински в употреба, след като Дидко един ден сам пожела да спи на него.

Снимка: http://arbor-bg.com/templates/system/catalog.pdf

------

Друго за сън:

Бебешко спално бельо - поръчах на шивачка това, което исках (комплектите, които се предлагаха по магазините не ми допаднаха).

Детски одеяла и пелени - купуването на нови се оказа в известен смисъл прахосване, тъй като бях натрупала цял арсенал от пелени от различни времена (включая от мое и на таткото) и щяха да са ми съвсем достатъчни.

Чувалчета - Подариха ми 2 броя (летен и зимен вариант). Оказаха се практична придобивка, особено за през зимата - незнам защо, но аз никога нямаше да купя такова нещо. При избора на размер на чувалчето не трябва да се прекалява с дължината му, защото се омотава много неприятно около детето.

Обиколник - никак не бях сигурна до колко ще е необходим. Измислих мой вариант от възглавници, транформиращи се в обиколник: от двете страни на няколко калъфки за възглавници (стандартен размер) сложих по 2 рапиди - разбирайте, отидох да ми сложат. Рапидите представляват метални пръстени, през които се промушват връзки, шнурове и прочие. Така с този ъпгрейд на калъфките, възглавниците стоят привързани към стените на леглото.

Количка

Е тук беше големия ужас. Изборът на детска количка - тема достойна за научна дисертация. Обиколихме магазините, четох доста (няколко месеца всъщност). В крайна сметка налучках правилно, че количката трябва да е с големи гуми, ако искам да се предвижвам сравнително безпроблемно по родните улици; да е широка и удобна за бебето и не по-малко лесна за управление. Добре, харесването лесно, харесах си, но как се дават пари колкото за малък автомобил! Тук уцелих следващото ми страхотно попадение от обявите в интернет - желаната от мен количка на страхоооотна цена. Така се уредих с триколка на Чико, която впоследствие толкова много си обичах. Почти 2 години ми служи вярно, в сняг и в морски пясъци, по планински баири и черни пътища - "луноходът" се справяше безотказно. Сега в нея се вози бебе Калоян (малкия ми племенник) и още си е съвсем читава.

В последствие, през ръцете ми минаха още няколко возила, но никое от тях не можа да ми пасне така, както първото. Недостатъкът на триколката беше сравнително малкия кош за принадлежности (но определено се преживява) и това, че е обемиста (но все пак, да отбележа, че без проблем влиза и в най-малкия асансьор).

Забележка: при избор на количка, отчитайте и факта дали ще се събере в багажника на автомобила ви.

Някакъв компромисен вариант между маневреност, размери, удобство за бебето и родителя, са количките на Макларън. Удивително за мен е как с толкова малки колела тази количка (Макларън Триумф) се справяше с препятствия, които бяха невъзможни за други марки.

тригодишния Данаил в лунохода

Друго за разходка:

Слинг - нещо, което ще направи бебето ви безкрайно доволно. Имайте предвид, че кенгуруто и слингът дават съвсем различно усешане за комфорт, както на бебето, така и на майката. Победителят по точки е слингът. Защо да ползвате слинг? Ето тук, може да прочетете откровенията на една майка, която толкова се въодушевява, че започва да прави и предлага своя линия слингове.

Комплект за къпане и преповиване

Вместо да вземаме отделно повивалник, ваничка и стойка за нея, реших че едно такова нещо, наречено "комплект за къпане и преповиване" ще ми свърши чудна работа. Взех го отново ползвано и съм доволна, че не изръсих малко състояние за ново такова. Допълнително се снабдих с шезлонг за ваната, в който бебето се поставя докато е малко. Исках обикновена, а не анатомична ваничка, за да може да се ползва и когато бебето поотрасне.

Изключително важно е стойката да е стабилна, защото има не една и две истории за неприятни инциденти. По-добре без стойка, ако ще се прави компромис с безопасността. Иначе е наистина удобно тялото на родителя да е изправено (ако имате висока стабилна маса, би свършила същата работа, освен ако не сте решили все пак да се охарчите за тази глезотия). За малки помещения, не препоръчвам, заема доста място.

-----

Друго за къпане и преповиване:

Ако приспособлението не е в банята, е необходимо да се разполага с кофа/ леген за пренасяне на водата и съд за поливане (внимавайте съда да няма остри ръбове).

Хавлии - 2 комплекта ми бяха напълно достатъчни.

Козметика за баня (шампоан, душ-гел) - особено първите месеци не е нужно бебешката кожа да се третира с такава, но поради недостатъчна осведоменост тогава, аз ползвах сапун. Все пак съм имала някакъв инстинк, защото ползвах традиционен, а не течен (в които има значително повече зловредна химия). След баня масажирах с бадемов лосион, а чистото бадемово масло е още по-добър вариант.

По настоящем, 3 години по-късно, когато къпя Данаил, изполвам шампоан веднъж седмично, а сапун 1-2-3 пъти в мини количества. Останах много приятно изненадана, когато един ден след ревизия на съдържанието на дидковото 2в1 (ш-н и душгел на Halos n Horns) видях, че е чисто откъм парабени, фталати, SLS/SLES, триклозан, пропилен гликол, метилизотиазолин (MIT). ЧЕТЕТЕ ВНИМАТЕЛНО СЪДЪРЖАНИЕТО ВЪРХУ ОПАКОВКИТЕ! Оказва се, че редица прехвалени и препоръчвани дори от медицински лица марки, оглавяват класациите за най-опасни козметични продукти.

Към 3-я месец и крустите не ни подминаха. Взех четка с естествен косъм, с която масажирах скалпа при къпане, иначе не бих купила. За крустите друго не съм правила, бяха упорити, но в крайна сметка изчезнаха от само себе си (така както и аз знаех).

Непромокаема подложка за преповиване - практична е, върши хубава работа. Една ми беше предостатъчна.

Мокри кърпи - отначало ползвах само, когато сме на вън. Вкъщи почиствах с преварена вода и памук (да се предпочита органичен). Преди няколко години не бях запозната с вредността на химикалите, но сега гледам да отбягвам този иначе удобен продукт.

Скрин/ шкаф за бебешки дрешки и принадлежности

В спалнята нямаше излишно място за голям бебешки кът, за това взехме един пластмасов скрин с 5 чекмеджета, който побра всички дрешки. 2007-ма по магазините нямаше почти никакъв избор откъм модели и цветове. Взехме скрин в кафявата гама. Допълнително го декорирах със самозалепващо се фолио, така че да се поосвежи и да се впише в обстановката на стаята. И до ден днешен го ползвам за дрешките на Данаил.

Бебефон

За мен незаменим. Вещта, която ми служи най-дълго и често. Безкрайно досадно (и изнервящо) беше да притичвам през 5 минути до стаята на бебето и да слухтя като партизанин дали всичко е наред - душата ми просто не можеше да се отпусне. Първите 2 месеца минаха по този начин и в един момент реших, че е крайно време да се снабдя с бебефон.

Какви ми бяха критериите при избор:

• Да няма проблеми с обхвата (да не прихваща странични честоти от съседни бебефони, на полиция, таксита; без проблем да предава през 2-3 стени). За това изключих масово разпространените марки (блока ни е голям и е пълно с малки деца и избрах не толкова разпространена марка по онова време (Tomy), поне да игнорирам преплитането с други бебефонни честоти).
• Да е с вградена лампа (което се указа добър избор, защото при приспиване на друго място не винаги има нощна лампа в стаята и тази от бебефона вършеше хубава работа);
• Да може да работи на батерии - в случай, че няма ток, достатъчно контакти на евентуално чуждо място и т.н. (но въпросната опция така и не я използвах);
• Да мога да говоря от родителския приемник (което също се указа почти безмислено);
• Светлинния индикатор го гледах рядко, но все пак е полезен, ако мястото, на което е родителя е прекалено шумно (пусната пералня, телевизор, шумна компания...)

Родих се, когато дидифона пристигна и влезна в употреба.

Взимахме го като ходим при приятели, по гостита с приспиване, по морета, при бабите. Сега продължава да служи на сестра ми.

Оказа се от изключително издръжлива пластмаса - все още е здрав въпреки многобройните падания от шкафа, върху който стоеше (метър и половина) и въпреки миговете на умопомрачение на Данаил.

Искам да кажа, че идеална работа щеше да ми свърши и модела, без описаните екстри, който е 2 и половина пъти по-евтин. Сега, ако трябваше да купувам, бих взела именно този без екстрите.

Термометър

Да измериш температурата на малко дете (с традиционен живачен термометър) се оказва сложна задача, като процедурата повече прилича на инквизиция отколкото на хуманно действие, целящо доброто на детето. Решението - електронен термометър за ухо/ чело, измерващ температурата за 3-4 секунди. Нашият го взехме инцидентно при едно ходене в МЕТRO, беше на промоционална цена - марката световно неизвестна за мен, happylife. Освен телесна температура, измерва и температурата на повърхности, както и тази на въздуха в помещението. Сензорът му е капсулиран и не са нужни допълнителни накрайници. Има и други екстри - памет, дата, час и т.н.

Чудесен помощник, който прави живота по-лесен.

***
Разни:
Ножичка за нокти (нокторезачка), Аспиратор за нос, Физиологичен разтвор, Спирт и памук за обработване на пъпа.

Помпа за кърма - бях взела помпа тип "спринцовка", за всеки случай, но се оказа излишна, тъй като педиатърката ми показа как става на ръка (виж и тук) - много по-ефективно и неболезнено.

Лансинох (или друг мехлем за зърна) - без него сигурно щеше да ми се прииска да се метна през някой прозорец (става въпрос за първите дни на адаптация).

Термокана - мноooго удобен уред. Дори и да кърмите и да не ви трябва за приготвяне на адаптираното мляко, ще ви върши чудна работа по много други поводи (например, за да преварите вода за почистване при смяна на пелените). С малко дете често се налага да разполагате с топла питейна вода, а като поотрасне се използва още по-интензивно - за приготвяне на закуска, чайове (през зимата ние пием изключително много), когато затоплям храна от хладилника го правя на водна баня и т.н. Мобилна и удобна е когато сме на почивка. Каната напълно изхвърли микровълновата ни фурна от употреба.

Не съм ползвала - биберон-залъгалки, шишета, сушилници, стерилизатор, подгревател за храна/ кърма, термобокс и други подобни артикули.

Картонени кутийки за туй-онуй

Вкъщи, от време на време, се натрупват изрезки от цветен картон и стари календари. Оползотворявам ги като ги претворявам в кутийки за дреболии. Харесвам си някоя кутия от бонбони (или нещо друго), разглобявам я и я налагам върху работния картон. Очертавам, изрязвам и прегъвам, където има ръбове. Последните, за да се получат хубави, предварително минавам мястото с изхабен химикал - получава се улейче, което после много лесно се прегъва.

Кутия за подправки, направена от лист на календар.

За шаблон съм използвала оригинална групова опаковка на подправките

Кошче за дребни отпадъци от останало парче акварелен картон.

Шаблонът е кутия за бонбони

От употребявана копирна хартия

В офиса ни ежедневно генерираме известно количество брак от хартия при разпечатване на документите. Веднага й намирам приложение в дългосрочен план.

Идея № 1: Калъфчета за дисковете с анимации на Данаил, тържествата в яслата, снимки и каквото друго там имаме за прибиране във въпросните калъфи.

Разпечатвам на чистото лице на хартията картинка и/ или надпис, който да подсеща за съдържанието на CD-то и продължавам с оформянето на калъфчето (виж шаблона по-долу).

Идея № 2: Калъфчета с картинки за оцветяване. Тук ще трябва да измислите и какво ще бъде тяхното съдържание. Аз избрах картинки с разнообразна тематика - животни, коли, предмети, приказни герои. Може да се направи поредица от томчета, всяко на отделна тема - например приказката за Пепеляшка да е в едно, героите от "Ну Погоди" в дргуго и т. н.

Напътствия:

Разположете работния лист хоризонтално (в легнало положение), картинката да се пада в долния десен ъгъл.

Ако разполагате с по-дебела хартия (тип полукартон), изберете нея - произведенията ви ще станат по-издръжливи.

Време: 10-15 мин.

Торта от пелени (памперси)

Коки много преди първия рожден ден се уреди с торта - бяла, триетажна, с гумени животинчета. Не ставаше за ядене, но все пак лично си я употреби.

За целта отидоха около 30 броя пелени (взех от най-малкия номер, тъй като тортата не беше голяма и бързо щеше да се оползотвори). Всяка пелена навих на руло и увих с ластичка (само 2 пъти, за да не стяга и деформира пелената излишно). Върху подложка, подредих пелените в кръг. Във вътрешността на кръга сложих толкова рула, колкото да се запълни обема. Отвън пристегнах "блата" с шнур и отгоре декорирах с пандели. Вторият етаж се изработва аналогично. Третият етаж беше само от една пелена.

Тъй като не успях по сладкарниците да намеря, се наложи да се захвана лично с изработката на подложката. Изрязах кръг от кашон и облепих с декоративна хартия. Може да се вземе и истинки поднос, който да остане като спомен за майката.

Цялата торта увих в прозрачен целофан. И готово.

Да ви е сладко!

Отнема около час.

П. С.

Миналата година, когато отивахме към сестра ми по случай бебето, майка вижда въпросната торта, оставена на предния прозорец на колата и учудено пита: "Ама тази торта там, няма ли да се разстопи?!" :))))))

Моята първа книжка

Коки (малкият син на сестра ми) е рожденик. Наред с купищата други подаръци, получи своята първа книжка с много животинки вътре.

За да я направите, ви е необходимо:

1. Да изберете цветни или черно бели картинки, които да оцветите. Или пък да извикате музата в себе си и да сътворите картинките лично.

2. Разпечатайте в желания формат (аз поставях по 8 животинчета на страница, като под всяко изписах името му).

3. Изрежете.

4. Ламинирайте.

5. Направете с перфоратор дупки.

6. Прошнуровайте. Много удобно става с ластик и стопер (има ги в магазините за кинкалерия). Така ще може да добавяте, махате и преподреждате картинките. Към книжката направих калъфче от плат, тип пачуърк (съединени парчета).

Ако гоните срок, да знаете, че времето което занимавката ми отне е: за книжката - около 2 часа; за калъфчето - 2-3 часа (при изработката на последното, да отбележа, че имах свъхлюбопитен "помощник", така че времето значително може да се съкрати, ако ще работите на спокойствие).

Ето, това пък е книжката на сина ми (идеята за тези книжки ми хрумна преди 1 година, след като в книжарниците не успях да намеря нещо, което хем да е джобен размер, хем да е достатъчно разнообразно. И тогава "извиках" неволята).