Истанбул в 9 кадъра

Колоритен, различен, модерен, древен, абсурден, достолепен, цветен, интересен, свеж, смешен, странен, трескав. Комбинация от локум и Mc Donalds. Европа и Азия, разбъркани на омлет. Неочаквано добра комбинация, както се казва в рекламата :))

Ето някои от забелижителностите на Истанбул

Шарена торта с елемент на изненада

На 17 Декември е денят на пророк Данаил. Дидко ще почерпи другарчетата от градината с шарена двуетажна торта, напълнена с бонбони (1 kg).
Взех идеята от любимия Крокотак.
За двуетажна торта са нужни 24 цветни листа А4. На всеки от тях разпечатах разгъвката на парчето торта, защото е по-лесно и бързо, отколкото на всеки лист да се налага шаблон и очертава. Следва голямото изрязване, което отнема около час. Пунктирите на разгъвката се минават с молив или изхабен химикал, за да се прегънат без проблем и ръбовете да се получат хубави. Тази операция + лепенето отнемат около 2 часа и половина.
Поставката направих от велпапе (от кашон), което облепих с подаръчна хартия - готова е за най-много 20 min.

Отвън на тортата направих обръч от цветна лента, за да стоят парчетата стабилно. Може да сложите в средата някакъв мотив за украса и сте готови.

На всички празнуващи - честито!

Коледно

Утре в градината на Дидко ще правят коледна изложба. Трябваше да направим за домашна нещо коледно, което да занесем. Избрах тези фигурки от Крокотак. Първоначалния замисъл включваше и хартиена елха, но за нея не остана време.

Дидко не пожела да се включи в начинанието - беше зает да разпъва пластелина си и да реже въображаемата пица.

Ето как може да направите домашен пластелин, ако е 8 вечерта и детето ви не спира да мрънка за "пастилин"

1 ч. брашно

1/4 ч. сол

2 пак. лимонена киселина

1 л. олио

1 чаша вода

Може да добавите сладкарски бои, за да оцветите

Смесвате всичко и бъркате на слаб огън докато се сгъсти. Накрая доомесвате с още брашно, докато престане да лепне. Съхранява се в затворен съд (плик), за да не изсъхва.

Цветята през Ноември

Отнема 20-тина минути и нищожно количество прежда. За начинаещи, съвета ми е да не стартирате с мохерна прежда (както аз направих), защото бримките се виждат много трудно и ако се налага да разплитате ще видите зор.

Към цветето прикрепих ластичка за коса, през която да промушвам шала. Със същия успех, може да използвате цветчето и като аксесоар за коса.

Видео-урока е от тук.

Приятно плетене!

Бързи дребни (фигурки) за игра

усмихнат, рано сутрин, с новите приятели

Схема на зайчето - въпреки, че се водят бебешки играчки, се оказа, че тези 2D-дребосъци представляват голям интерес и за тригодишните.

Колата (моя измишльотина) в няколко стъпки:

Материал: плат по ваш избор и вата за пълнеж

Време за изпълнение: около 30 min. със свръх любопитен и пипащ "помощник"

Магаренце от плат

Става лесно и бързо, схемата може да видите тук - подробна и ясна е.

Правих го миналото лято и вече е доста амортизирано. Отчитам грешката, че е от малко по-тънък плат, а детските ръце съвсем не са нежни към играчките.

Имаше и камбанка на врата, но отдавна е в небитието...

Печена тиква със слънчогледови кълнове

Предложение за здравословен и не по-малко вкусен десерт. Правя го също и като следобедна закусна за сина ми. Моята добавка към традиционно приготвената печена тиква са слънчогледовите кънове (истинска витаминно-минерална бомба: източник на полиненаситени мастни киселини, Вит. В1 и В6, магнезий, мед, фосфор, желязо, калий и цинк, влакнини), стават бързо и са едни от най-вкусните кълнове.

Продукти
Тиква Цигулка
Захар (за предпочитане нерафинирана)
Олио
Кълнове от слънчоглед

1. Нарязвам тиквата на шайби, дебели 1-2 пръста.
2. Нареждам в тавичка, която съм намазнила с олио "на решетка".
3. Поръсвам със захар (не я пестя).
4. Пека на около 180-200 С, на вентилатор, до получаване на кафява коричка.
5. Преди сервиране към всяко парче добавям от слънчогледовите кълнове, които са сложени да покълват от предната вечер (готови са за 24 часа).

За вечеря - зелка + въображение

Преди няколко дни, на връщане от работа, взех 1 зелка без да имам каквато и идея какво ще приготвя от нея. Единствено знаех, че трябва да е бързо и Дидко го хареса.

Прибрахме се и аз трябваше да импровизирам:

Сложих да се варят ориз и булгур, около 1 малка чаена чаша.

През това време накълцах 500 g зеле, настъргах 2 големи моркова, леко намачках зелето със сол, добавих магданоз, суров слънчоглед (не бях се приготвила с готови кълнове), 1 консерва риба тон в зехтин и накрая варените ориз и булгур.

Тази необичайна за българската кухня комбинация с ориза я видях в Белгия и се оказа, че ми е по вкуса. Салатата става по-плътна, засищаща и се превръща в чудесна лека вечеря.

Половин час по-късно купата беше празна...

Леко ретро

В петък, по пощата, получих малко съкровище от сестра ми - пакет с пъстри изрезки от плат, които си имаха и прилежно запазен етикет, сочещ година 1989 за тяхно начало на този Свят. Още веднага ме засърбяха ръцете и в събота бяха готови първите произведения - две калъфки за възглавници.

Нашата нощ на музеите

На 24-я си ден Септември ни подари топла нощ и пълна луна, които чудесно се съчетаха с Нощта на галериите и музеите в Пловдив.
Нощта предлагаше изобилие от най-разнообразни събития, но аз трябваше да начертая изпълним семеен маршрут, който основно да гравитира около детската програма и евентуални събития, които да са ни по път.
Нощ първа - малко вода за отскок и право към Регионалния етнографски музей - основния за вечерта обект.
Музеят ни предложи прекрасна атмосфера, към която се бяха присъединили и National Georgaohic със симпатичните си подаръци за всяко дете, много нощни туристи и известен брой детски колички в двора. Стаите на къщата ни разказаха за бита на българина, живял век преди нас. Дидко разлюля чановете, не пропусна да повърти машината за мелене на грозде и да посвири на пианото в огромното антре на първия етаж.
На връщане посетихме почти транзитно няколко от преобразуваните в галерии възрожденски къщи, основно внимавайки не върху експозициите, а над неуморно бягащия сред тълпата Данаил.
Следващата спирка трябваше да бъде Природонаучния музей. От далеч видяхме голямата опашка, която се извиваше покрай стените му. Похвално наистина, това не всеки ден може да се види, но вече бяхме поизморени, за това се отказахме да чакаме и оставихме посещението за по-скокоен ден.

Ден втори - прекрасен и топъл, че чак и горещ - истинско циганско лято.
Балабановата къща.
Зад високия няколко метра зид на къщата ни очакваха просторен двор, смокинови дървета, постлани черги и множество цветни масички. В тази обстановка, малки хора творяха на воля картини, глинени скулптури и разни други нещица, а големите просто релаксирахме и сладко бездействахме, или поне аз го правех :))

Данчовата къща.
Тук следваха още малко творчески изяви от страна на Дидко, който много се впечатли от стативите и веднага искаше да седне на един от тях. Нарисува картината "път с релси", дарихме творбата на изложбата и поехме към последната цел - Кукления театър. Там в 4 следобед трябваше да започне "Как да си направим кукла сами". Отивайки в 4.15 ч. се оказа, че материалите са свършили. Жалко - миналата година програмата в Кукления театър приключи също така преждевременно - нещо не им се получават нещата откъм организация.
И така, поуморени, но разнообразени поехме към вкъщи след нашата Нощ или по-скоро Ден на музеите.

FIN!

Експеримент II - Сивушка

Жертвата (а защо не пък, щастливецът) беше един детски трикотажен потник, който бях заделила за парцал.
Сивото се комбинира добре с бледорозовите елементи на една от чантите, които бях разфасовала при предишния експеримент. Тъй като материала не стигна за презрамка, чантата няколко дена стоя самотна, докато измисля от какво да направя презрамката. Накрая спасих положението като съединих джинсови и памучни изрезки.

Между шиенето на чантата се получи и това нещо, което се превърна в идеален дом на документи, носни кърпички, ключове и направи с една идея по-подредена Сивушка.

Джинсов експеримент

В гардероба ми се подмяташе от доста години една черна джинсова пола, с която така и не си допаднахме. Реших да си поиграя малко с нея и ако има късмет да се превърне в нещо използвано. Ще бъде чанта, беше решението. Има хубави дълбоки джобове, ще оставя единия - за телефона и други дреболии. Ха, нещо шумоли в десния джоб, сигурно забравена хартийка, бръкнах и извадих щастливо 2 лева.

Цип, метални халки и презрамка взех от други пенсионирани чанти. И така, следва малко рязане, малко шиене и крайния резултат днес има пробен ден.

В края на деня установих, че чантето залепна като по поръчка за количката. Мисля, че последната се сдоби с нов аксесоар. Да й е честито!

"Етикет"

Вчера сутринта, когато оставях Дидко в градината беше пълен хаос - сборна група, ревящи деца, само една учителка, а родителите оставят багажа на децата нерегламентирано в гардеробчетата - който, където свари. Та, през деня стоях и си мислех, че ще е добре да напиша на торбичката имената на Дидко, например под формата на апликация. Да, обаче, това ще ми отнеме повечко време, а освен това ми се ще да има и мой телефонен номер, ако се наложи за нещо, продължавах да разсъждавам. В крайна сметка реших да направя бърз хартиен етикет с основна информация за собственика на торбичката. После ламинирах етикета, перфорирах и го закачих с метална верижка.

Още една торбичка за дреболии

Търси си собственик. Правих я с голям кеф. Може би се получи толкова добре, защото я майсторих, докато даваха "Смело сърце" :) Цена 9 лв.

Събота и неделя в планината

Почивните дни бяхме в с. Извор на гости на леля Мими и чичо Стефан.
Тишината, песента на птичките и чистия въздух задължително се комбинират с богата трапеза.
Традиционно, когато отидем там, хапваме разкошен ябълков сладкиш. Имам удоволствието да споделя рецептата за него.

ябълки, 3 яйца, 1 ч. захар, 1 ч. брашно, 1 бакпулвер, орехови ядки

Ябълките се почистват и нарязват. Ако са кисели, може да се поръсят с малко захар. Карамеризира се захар на дъното на тавичката, в която ще се пече сладкиша. Слагат се ябълковите резени, върху тях се излива сместа от яйцата, захарта, ядките и брашното с бакпулвера. Пече се до готовност. Сладкишът се обръща обратно.

Да ви е сладко!

Сестрич, отиди до пощата. Там има нещо за теб!

Нека прекрасен е днешния ден,

весел и празнично устремен...

Честит рожден ден, сестрич! Бъди здрава и щастлива!

Cushion или възглавница за под

Като всяко малко дете и Дидко, когато е вкъщи, прекарва голяма част от времето си на пода. Реших да му направя една голяма възглавница, която да ползва както намери за добре, докато пребивава там долу. Кушона ми коства минимум усилия - изрових стария дунапренов матрак от дидковото легло, прегънах го на две и по пъхнах в калъфка за възглавница (от онези огромните, които се намират в магазините за дрехи втора употреба). Калъфката ми струва цифром и словом 1 лев - много мека и приятна материя.

торта Габрово

Това е тортата с вкус на детство. За пръв път я опитах преди няколко години в Габрово, за това и така си я кръстих. Не й знам оригиналното име, само ми е известно, че рецептата идва от Белоградчик.

Блатове (всъщност са кори. След като се изпекат стават като огромни бисквити)

1 ч.ч. захар

2 амоняка
5 яйца

5 с.л. олио

брашно, колкото поеме - обикновено отива около 1 кg

Разточват се 6 кори. Слагат се в предварително загрята на 200 градуса фурна. Преди да се вкарат, се намаля на 180. Пекат се до зачервяване - Стават много бързо, за около 10-тина минути едната.

Крем

2 l прясно мляко

1 ч. захар (или повече, ако искате по-сладко)

2-3 яйца (може и само едно)

2 ч.ч. брашно

Яйцата и захарта се разбиват. Прибавя се по малко от брашното + 1 и 1/2 от общото количество прясно мляко докато се получи еднородна смес. Останалото мляко се слага да заври и към него с непрекъснато бъркане се добавя млечно-яйчената смес. Вари се до сгъстяване. Когато крема е готов, се прибавя ванилията. След като изстине се заливат корите една по една. Отгоре обилно се поръсва със смлени орехи. Престоява поне една нощ в храдилник, за да могат корите хубаво да поемат от крема. После си облизвате пръстите!

Eто така изглеждат блатовете-кори. Може да направите бисквити от тестото, стават изключително вкусни и хрупкави.

Имайте впредвид, че се получава торта с доста сериозни размери - Ф35 cm (или това е, колкото едновремешните кръгли тави). Често разделям продуктите на половина, за да получа по-елегантна торта.

торта Гараш ммммм...

Рецептата

Лесна за приготвяне и многооо вкусна.

Проблемно се оказа намирането на шоколадовия кувертюр, за това действах с черен шоколад - от наличните в магазина, избрах този с най-високия процент на какао. В последствие намерих кувертюр в МЕТРО и ще го имам предвид за следващия път.

Зеления кокос, с който се украсява тортата, според оригиналната рецепта, го пропуснах - предпочетох комбинацията стафиди, натрошени бадеми и лешници.

Пробвайте това сладко изкушение и определено няма да съжалявате!

Седнал дядо на бучка да си шие торбичка. Защо ти е, дядо, торбичка? ...

И Дидко си има торбичка. Тази сутрин в нея сложихме вместо жълъди, дрехите за детската градина. Днес е първия му "учебен" ден. Тръгна с ентусиазъм и голяма усмивка, въпреки пукнатата устна (това обаче е една друга история), но го изпратих разплакан и леко буйстващ.

Въпреки сълзите, пожелавам на Дидко на добър час. Да сложи много знание и щуро веселие в торбичката.

Мама

Ето го и моето момче след първия ден - отново засмян и пълен с желания.

Тебеширени животни

Кой е казал, че формичките за пясък се ползват само на пясъка? Че те са идеални калъпи за домашен тебешир.
Трябват ви само формички, вода и гипс. Последният се продава по железариите - около 60 ст./kg.

Първият ми тебешир нещо не искаше да излиза от формичката, за това се сетих да намажа останалите с нещо мазно от вътрешната им страна (мас, олио, козметичен крем - каквото ви сърце дава).
А безцветните отливки са двуфункционални - освен като тебешири, може да се ползват като фигурки за оцветяване с боички.
И нека игрите започнат!

Честит Рожден Ден!

Края на Юли Дидко стана на три. За Дидко е важно тортата да е с много свещи и да има кола. А за мама е важно тортата да става за ядене.
Една-две седмици преди тържеството бях в близкия магазин, където ми се мернаха готови блатове за торта - изкуших се да спестя малко време и ги взех от рафта. Обаче след като проверих съдържанието, преброих 10 Е-та + "любимия" маргарин. Оставих обратно блатовете.
В крайна сметка, дидковата торта тази година беше от пандишпанови блатове с "детски" крем и сметана.

Блатове: За торта с Ф 26-28 cm.
7 яйца
14 с. л. захар (с връх)
14 с. л. брашно (равни). Ако ползвате обикновено брашно, добавете към него 1 ч. л. бакпулвер.
Белтъците се разбиват със захарта на гъста пяна. Добавят се жълтъците и се бие още 3-4 мин. След това, оборотите на миксера се намалят и лъжица по лъжица се добавя брашното. Изсипва се в намаслена тавичка, поръсена с брашно или грис (аз сложих на дъното хартия за печене). Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна, като след 10-тата минута се намаля на 160. Пече се на 3 пъти, като мислено сместа се разделя на 3 равни части. Може и на веднъж да се изпече, като блата след това се разрязва - трябва да е напълно изстинал и да разполагате с остър нож и лека ръка.
За какаови блатове, на всяка добавена лъжица какао, се слага 1/2 лъжица брашно по-малко. Може да се добавят ситно смени ядки.
Рецептата е от Тортената библиотека на bg-mamma.
Блатовете могат да се приготвят предварително и да се съхраняват до 1 месец във фризера, като преди използване се оставят 2-3 часа на стайна температура. Точна така направих и аз, за да ми е по-леко покрай цялата останала подготовка.

Крем Ванилия
1 l прясно мляко
4 яйца
1 ч.ч. захар
1 ч.ч. брашно
2 пак. ванилия
Яйцата се разбиват със захарта. Прибавя се по малко от брашното и една и половина чаши от общото количество прясно мляко, до получаване на еднородна смес.
Останалото прясно мляко се поставя на котлона да заври и тогава към него с непрекъснато бъркане се прибавя яйчената смес. Вари се до сгъстяване. Когато е готов се снема от котлона и се прибавя ванилията, като се разбърква добре. В млековарка, крама става бързо и лесно.
Източник: eZine.bg
Когато приготвям този крем обикновено слагам от 1 до 3 яйца. Този път въобще не сложих, заради топлото време и дългия път от 500 км, които тортата щеше да пропътува.
Така се получи, че не успях на направя фондан, за това намазах отгоре със сметана, поръсих със захарни пръчици, а отстрани със смлени орехи. За финал няколко знаменца, резедав Merc от 56 година и тортата е готова.

Цветя от морето

Идеята е точно 10-годишна. Бяхме на море. Един следобед, когато почивахме в стаята, по телевизията даваха предаване за Школата за детски мозайки в Бургас, в която децата се занимаваха точно с това - правеха чудни мозайки от морски камъчета. Прибрах се от морето с няколко торби камъни. Е, камъните от 2000-дната година от Каварна отдавна са намерили други предназначения (основно за украса в саксиите), но ентусиазма да направя морска мозайка не ме напусна.
И така, 2010 нааааааааай накрая се сдобих с рамка от винкел (големия препъни камък), а Румен (мъжа ми) ме снабди с бетон при една от поредните му строителни дейности. Творих в 10 вечерта, в почти пълен мрак, Дидко въодушевено слагаше най-неподходящите камъни насред рамката и въпреки всичко се получи нещо :).
Следваща стъпка - всички камъчета да се лакират ... и да им намеря място в нас.

Мозайки от кръжока на ПГ "Кольо Фичето", Бургас.

Капачкови играчки

Идеята е от Тук и Тук.

Хубавото е, че капачките се правят от безопасна за здравето пластмаса. И докато голяма част от обикновените пластмасови играчки са с неизвестен състав, тук сме сигурни, че няма забранени химикали.

Бързи покривки за пикник и възглавничка за коте

Почивните дни преподреждах гордеробите и в един от тях намерих прибран любимия ми чаршаф на чайничета и цветя - преди време се скъса по средата и го извадих от употреба, но знаех, че някой ден ще ми дойде музата и ще го претворя. Е, денят дойде. Изрязах 4 парчета от краищата на чаршафа, където плата е запазен, с ярки цветове и хубава плътност, и направих на бързо покривки за пикник.

От няколко дни имам сладка компания - котето Дидка. Оказа се, че много й харесва да спи върху коша за пране и веднага ми хрумна да направя мека възглавничка от останалата част на чаршава - е, поизбеляла е леко тази средна част, но Дидка няма чак такива претенции. Имаше и бонус - малко кубче за игра, което може да видите как се прави в Крокотак.

Между другото, направих и торбичка за чаения сервиз на Дидко, чийто части са разхвърляни из цялата къща (последно намерих 2 лъжички в шкафа ми за бельо), та, исках веднъж за винаги да събера въпросния сервиз на 1 място. Използвах останала торбичка от играчка (която е от по-дебел материал) и мрежичка, пак от някаква дидкова джаджа. Съединих ги на машината и се получи идеална торбичка. За щастие бях запазила и закопчалката на мрежичката, така че сервиза да няма как да мърда.

Корони от хартия за детския празник

Необходими материали:

• Картон за чертане (кадастрон) и/или полукартон - аз използвах стар календар, дълъг около 40 см и папка от бял картон (за изработка на "тройките");
• Тиксо;
• Ластички латексови;
• Материали за украса и работни инструменти (телбод, ножица, линия).

1. Разчертайте работния лист на ивици с желана широчина и ги изрежете.

2. Залепете лента тиксо в краищата на хартиените ивици.

3. Разрежете ластичките на 2 и направете възелчета в краищата им. Защипете ги към подсигурените с тиксо краища на короните. Възелчетата са като стопери и непозволяват ластичката да се измъкне през телчето.

4. Решете какъв елемент ще използвате за короните и го скицирайте върху листа - аз избрах "тройки", защото Дидко скоро ще става на три години (за целта използвах картонената папка, тъй като материала е добре да е стабилен, за да не се деформира елемента и да клюмне като го монтирате към основата). Изрежете формата и оцветете/ украсете по ваш вкус (с камъчета, мъниста, пухчета, цветни пера и т.н.). Защипете елемента с телбод (а, може и да залепите) и сте готови.

Благодарение на ластичката, короната е freesize и ще пасне идеално на всяка кралска глава.

Ето го и Рожденника.