камъчета

Снабдих се с нови акрилни бои и разбира се трябваше да ги изпробвам възможно най-скоро. Започна се едно инфантилно рисуване на гъбки, точки и цветенца. И маклото цветя, които имам (предимно кактуси), се виждат в чудо в момента и съвсем не е ясно какво отглеждам в саксиите - ако се съди по преобладаващо им съдържание - то, това най-вероятно са камъни...

Ранна снимка и явно е, че се очертава още един жарък ден. Добро утро, град!

за сватба

По заръка на сестрича - предназначена за нейна приятелка, за един от най-специалните дни в живота.
Както се вижда, няма и помен от сватба в композицията, но и като цяло целта беше такава - да се избегне типичния сватбен привкус (не, че има нещо лошо в него) и картичката да носи едно простичко пожелание - за добро, не!, направо за "шарено" настроение!
Честито, в аванс, и от мен!

на цели 4-ри!

Завършваме юнското преваляване на рожденници с Коки. Всъщност картичката е готова и си чака от цели 2 месеца. Въпреки, че този сладък каубоец присъстваше и на друга една, изначално бях си го подготвила специално за Коки - все пак е с червена маска на главата и няма как да е иначе.
Перфораторът ми изигра кофти номер и "наръфа" единия ъгъл, но да не наблягам на недостатъците.

А на Коки пожелавам най-големия подарък и да изяде наай-голямото парче торта!

картичка # рожден ден # лято и сладоледи разни

Оня ден. Беше два и нещо следобед - достатъчна жега, за да няма пукнат човек по тротоарите, обаче аз с бодра крачка излезнах с идеята да хапна сладолед. Награбих и картичката, която спретнах за татко - ще я снимам. Докато вървях и се оглеждах за подходящо местенце съзрях малко дръвче и с удоволствие реших да ползвам сянката му. Има си и пейка до него - идеално! Направих известно количество кадри, така че можех да се отправя за сладоледа. Е, в последствие констатирах, че краката ми присъстват на половината снимки, което директно ги прати в кошчето - все пак джапанки в обща композиция с картичка не е особено естетично ...

Опитите на внука да напише кратко пожелание на дядо си. Редичката цифри повече прилича на ЕГН, но всъщност някои от "нулите" не са нули, а просто огромни нулоподобни точки.

И тъй като вече е петък (нааай-после!), 5 часа, е добре да се отправям към 5-ти коловоз, че иначе съвсем ще укъснея за празненството!
.... и как особено приятно петъка съвпада с началото на лятото (мда, само липсва морето)

Камъче

Събрала съм си няколко морски камъчета, които някой ден уж  ще рисувам с бои. Дидко "рисува" преди известно време с акрилните и те вече не стават. Докато си взема някакви нови, темперни, акрилни или и аз не знам какви ще бъдат, пробвах как ще се получи рисуването с молив. Грубички стават линиите, но пък е приятно... Главичката сега ухилена се подава от саксийка, в офиса.

До след няколко дни :)!

Отчет за юни - с надежди да не е последен

Инерцията на творческите ми прояви се уби от раз, тъй като изпаднах в силно зубрачески период, покрай английски курсове и разни други километрични писаници, които най-скоро трябва да са готови...
Е, да, ама днес най-накрая трябваше да си взема дозата. Разбира се, че ни най-малко имам нужда от още една гривна, но имам нужда да я направя. Само с едно мънисто кубче, което оставих да си плава по въженцата.

А, ако някой случайно има мерак (или пък откровен зор) да се пребори с неправилните глаголи, може да учи и да се забавлява едновременно с този симпатично шашав преподавател :)))))) 

Бързай!

Вчера-следобед, когато спарата на работа поутихна, отново си преговорих, че сме на тържество в градината именно днес, 29-ти, а не в четвъртък, както мозъкът ми упорито продължаваше да си мисли. И подскочих! Букети, госпожи, пък аз не съм готова.
Миналата седмица бях започнала да правя малки картички, точно защото знаех, че тази седмица ще ми е трудно. Картичките бяха полуготови... Единственото успокоение беше, че поне се мъдреха в тефтера ми (прилежно си ги размъквах с мен вече 1 седмица уж да ги оцветя докато сме някъде по пейките или в нас); допълнително някои от елементите се оказаха незалепени и картичките нямаха дупки, съответно не бях си приготвила шнур... Ех, че кеф - в 5 свършвам, в 5 започва тържеството и липсват цветя. В 5 и малко бързо прелетях до съседното магазинче и докато чаках цветята да придобият приличен за подаряване вид, се заех с довършителна работа и дупки. Снимките - пълна импровизация, дори не виждах какво снимам, използвах моментите докато чакахме преминаващ влак и после в движение с колелото... Цяло чудо е, че бурният вятър не погуби нежните цветове, а ние успяхме да пристигнем на време за най-важните танци.

картичка с кеХчета/ за 1-ви юни

Гледа ме Дидко, че постоянно подмятам разни хартии из нас и не след дълго си поиска и за него да има картичка. Поръча си картичка с ...кеХче. "Не! (след малко се поправи) С две кеХчета. И да няма момиче!" (визираше картинката, която сложих на папката ми с рецепти).
Направих картичката не с 2, а с 8 кексчета - ами, където две, там са и осем :))) За оцветяването на някои от тях помага самия поръчител.

Толкова много сладкиши напомнят на празник. Кратък надпис и идеално картичката може да стане първоюнска.

картичка !Joyeux anniversaire!

Юни е месец, в който въобще не липсват рожденници. Има време принципно, но съм започнала от сега, защото ме съмнява, че следващите седмици разни ангажименти ще се изсипят върху главата ми. Първата картичка е готова. Малка закачка към бабата, учителка по френски - съвсем не съм сигурна дали правилно съм изписала пожеланията, но ако имам грешка, да се смята като част от чара на картичката.

Гривна от жадеит,

като онези, които толкова харесах преди известно време в блога на сестра ми. Това имаше в синята кутийка :) тра-ла-ла... цветни, готини и ваканционно настройващи топченца.
За свойтвата на жадеита казват, че:
"се използва като амулет стабилизиращ психиката, прави човек по-балансиран и разумен. Предпазва от конфликтни ситуации и помага за разрешаване на проблеми. Стабилизира и личния живот на притежателя си, предпазва го от лоши постъпки, от излишна ревност и подозрителност. Помага за по-доброто възпитание и намиране на общ език с децата. Защитава от лъжци, клеветници, съперничество и негативни енергии.
Вярва се, че жадеитът лекува бъбреците и надбъбречната жлеза, отстранява токсините, обновява клетъчната и скелетната системи и лекува зашити рани. Подпомага плодовитостта и раждането. Въздейства на ханша и далака. Балансира течностите в тялото и съотношението вода-сол/ киселинност-алкалност. Оказва силно полезно въздействие върху сърдечно-съдовата система и кръвното налягане".
Още интересна информация, и още

Доста впечатляващо, бих казала.

От своя страна, съм се приготвила да направя гривна "в мой стил", която изисква минимално вложение на време, но въпреки това напоследък времето не иска да ми стига и трудно опирам до изпълнението на проектите... Но и това ще стане!

.........след 12-тина часа:
Не насмогвам, именно защото се шляем интензивно след градина и пращам няколко поздрава от парка:
Гривната откъм зелената й страна....

Гривната откъм розовата й страна:

(с леееко префасониран дизайн)

И доза вдетиняване на възрастни:

Ай, забравана! За това: don't worry - be айляк!

За днес имах идеята да публикувам картичка, която трябваше да направя снощи, но малко по-рано заплесът ме застигна в зъболекарския кабинет и си забравих картоните там... За това реших, ей така, в петъчен дух, да сложа един айляшки кадър от изминалите празници на г-н Дидко - котката, син на черната Флора и оранжевия Дидко, и брат на Гарфиела. Не знам поради какви причини така хареса кабриото на Дидко - детето, че най-редовно го заварвах там, опънал котешки кълки. 

И тъй като нямам нищо съществено, което да покажа/ или пък кажа, не ми остава друго освен да ви пожелая да си прекарате едни силно айляшки 11-ти и 12-ти май! 

по лъжица прохлада ...в дъжда

Първият за годината домашен сладолед е готов. Шоколадов. Обаче какво стана - направихме сладоледа уж да се разхладим в майските избързали жеги, а взе, че заваля дъжд. Не че се разсърдих на по-нормалните температури или пък сладоледа ще остане не изяден, но ако знаех - щях да побързам и още минала седмица да направя. Този път спазих точната рецепта за Джелато. Моят не успява да стане гладък и кремообразен, защото нямам машина за сладолед, а да разбърквам сместа през половин час ми е невъзможно. Но това е от белите кахъри.

Белтъците, които останаха ги вкарах в свободна интерпретация и направих сладки със суров слънчоглед. Оформих ги във фри-стайл - само с ръце, дори не разточих тестото с точилка. Получиха се ммм, ами много приятни. Общо взето тайната е - колкото повече семки - по-добре (ползвах рецептата за блатовете на торта Габрово, която е лесна и бърза за изпълнение).

Сега имам проблем - как да опазя сладоледа да не бъде погълнат в целият си обем от 1 кутия от 1 брой човече...

картичка за 1-ви рожден ден

Ще ходим на важния първи рожден ден на един дребосък, за който приготвих и картичка. Придържам се към изчистените линии, поради липсата на опит и "по-така" инструменти.

С пожелания за много игри, овкусени с щипка бели! (но повтарям - само една щипка, не повече)

Ваканция-Великден-Влак

Трите В-та влизат в действие от днес, като за загрявка започваме с влака.

"Не преяждайте - дори с добри мисли". Към тази крилата фраза, си обещавам да се придържам, минимум за храната.

цветове от днес

Ярки и нагорещени бяха.
Обстановката е силно лятна, поради което по някое време се оттеглих от боулинга, за да предпочета компанията на една пейка с едно кафе.

По-късно, по порция любима салата от морков, кисела ябълка и слънчогледови кълнове. Единствено липсваше цвекло, но по някога истински ме мързи да се занимавам с него.

За десерт - кексчета, по много.

Картичка за бебе

Всъщност резултатът доста се различава от първоначалния замисъл, но, все пак гледах да се придържам към идеята за присъстват розови и нежни щрихи, но в същото време не исках да се получи сладникава бебешка картичка. Доста се колебаех дали да не сложа и малки цветенца, защото придават много чар, настроение и разчупват визията, но картичката ще пътува далеч и реших, че вероятността цвететата да се смармолечкат е голяма. За това, се отказах от тях.
Честито на пресните мама и татко! Малката буболечка да им носи само радости и усмивки!

Голямо удоволствие е да се работи с хартия, да комбинираш цветове и форми. Започнала съм картички за предстоящи рожденници и май няма да има оттърване от мен :))

от улица "Юндола"

Явно хората от "Юндола" (на тази улицита ни е спирката, на която слизаме за детската градина) и специално един конкретен блок имат добри запаси от мерак и чувство за уют. Пред всеки вход има грижливо подредена и оформена градинка, като всички са  много разнородни като стил и това прави общата гледка интересна и колоритна. Ние сме си заплюли веселата градинка с гъбките и днес запечатахме (всъщност Дидко ги снима и се справи доста прилично) поредните изненади в нея - калинка и пчеличка.
Градинката си има и още много "обитатели", на които минаващите деца определено се радват и възторжено възкликват, когато открият поредното оцветено камъче. Браво, обитатели на Юндола, бъдете все толкова колоритни!

за рафинираното слънчогледово олио и стойността му, като храна

Вероятно за много хора е отдавна известно, но за мен беше лично откритие (разочарование) да разбера, че слънчогледовото олио (за рафинираното говоря) е абсолютно безполезно от към хранителни вещества, защото преди това все си мислех, че в него се намират и някакви ценни съставки, макар и не в големи количества.
Преди месец-два ми се наложи покрай служебни дела да се запозная с технологията на рафинираното слънчогледово масло (олио). Целият процес на рафиниране е съпътстван с употребата на агресивни химикали, които контактуват със суровината. Равносметката е, че накрая имаме стабилен (дълготраен), но в същото време един абсолютно мъртъв продукт, в който всичко полезно е отстранено просто, защото полезните съставки правят олиото нетрайно, а това, разбира се не е в изгода на никой от играчите в хранителната верига - производители, дистрибутори, търговци. В същото време, от малкия екран, активно ни натрапват реклами за скъпо струващи добавки с омега-три-киселини, същите онези, които са "неудобни" да си стоят в олиото и са премахнати при рафинирането му, наред с хлорофила, вит. Е и други ценни съставки (ако видите на етикет на рафинирано олио, че съдържа и вит. Е - знайте, че това не е нищо друго освен кофти лъжа - защото лично аз и на такива съм попадала). Чудесна информация за процеса на пречистване на олиото с много истини, които можем да научим, има тук. Спасението е в зехтина, но не кой да е (даа..., и тук има тънкости, с които е желателно да сме наясно) - най-добрият е Extra virgin olive oil; на второ място - Virgin olive oil; На трето - Pure olive oil. Защо да предпочетете тях и да стоите далеч от зехтин Pomace и Olive oil, може да се прочете например, тук.
Така, една филия хляб, приготвена в духа на циганска баница (но с хубав зехтин) е много по-полезна, отколкото същата богато гарнирана с колбас.
Тъй като определено зехтина доста променя вкуса на храната и на някои ястия просто не върви, аз лично съм си взела и бутилка с олио от гроздови семки, което е абсолютно неутрално на вкус и подчертава вкуса на храната. Има значително по-висока точка на горене от слънчогледовото олио и е подходящо за пържене.
Е, ползвам и олио, не съм го игнорирала на 100%, но посягам значително по-рядко към него - най-вече като приготвям сладкиши.

картинка

                                А. само с моливи                                               Б. + флумастери

Предупреждавам, факирите по картички, да не гледат ... и да не се смеят. Картичките не са ми основен интерес (разбира се, разглеждам с възхита и удоволствие творенията в тази област), но и на мен понякога ми се оцветява, което рядко се случва, но все пак се случва. Всъщност, като се сетя, доста картинки от детските книжки за оцветяване съм отметнала (доброзорно), но сега за пръв път разпечатвам картинка (печат), която да е за мое ползване. Харесах си нещо, което да сложа върху корицата на класьора ми с рецепти, който иначе има силен сухарски вид, но предпочетох да е устойчив на суровите готварски условия (за това и всяка рецепта е сложена в джобче). 

Нямам специални рисувателни средства и когато ми се рисува ползвам дидковите принадлежности. Докато вечерята се готвеше, направих бърза ревизия кои от моливите са за острене и кои флумастери изхабени. Така, де, важно е да се съвместяват нещата.

малка доза Париж

Имам си сладка кутийка за бижута, която ми подариха Коко, Пепи, сестрич и Кичо. Много си ми харесваше и в натуралния вариант. Чудех се, чудех се и в крайна сметка реших, че не искам да я боядисвам в бяло, а предпочетох да си остане така - с естествената основа. Избрах няколко елемента от парижката салфетка, която получих заедно с кутийката и ги залепих директно върху дървото, защото исках да прозират, за това дори и под тях не боядисах основата. Не знам как, но ме изби и на рисуване и орнаментите по капака се получиха смес от малко декупаж и малко рисуване с акрилни бои. Едва ли се получи много парижко, но пък вкара щипка цвят в композицията.

Айфеловата кула изниква от вътрешната страна на кутийката и като я отварям ми носи хубави спомени от този символичен град. Пожелавам на всеки да усети Париж. А, ако съдбата отново реши да го посетя, с удоволствие бих се навряла някъде из малките му улички, които да изследвам. Е, няма да откажа и изкачване на кулата. Вместо с асансьора, по стълбите е доста по-вълнуващо и препоръчвам - адреналина се качва с бясна скорост, главата се замайва и височината се усеща  по-истински.

До скоро!